Отделението по трансфузионна хематология при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов“ постоянно има нужда от кръв. Това заяви за "Фокус“ началникът д-р Марияна Витанова. Тя допълни, че към момента има известни запази, благодарение на акция, провела се през миналата седмица, но призова и всеки, който може и иска да дари, да го направи.

"Обикновено преди празници изпитваме най-остра нужда от кръв. Това е така, защото се събират много почивни дни, за съжаление често се случват различни инциденти, а кръводарителите са по-малко“, допълва д-р Витанова.

Oсвен това Кръвния център в Търново захранва с кръв и общинските болници в цялата област.

Хирургичното отделение на търновската болница  пък е един от на-честите ползватели на кръв и кръвни продукти в лечебното заведение. Затова и специалистите, които работят в него усещат липсите най-остро.

"Нашето отделение, както и в гастроентеорологията, и реанимацията попадат най-тежко болните и те в един голям процент от тях им се налага, с цел животоспасяващи действия и манипулации, да се извършва и кръвопреливане. Много пъти съм видял чудеса от кръвопреливането и много пъти човешкият живот на пострадали и болни хора е бил силно зависим от това животоспасяващо действие“, обобщава началникът д-р Николен Стойнов.

Лекарите казват, че е грешка да изчакваме да попаднем в ситуация на нужда, за да дарим.

"Кръводарителите са малко, в общия случай. Единствените хора, които за съжаление даряват кръв, са близките на болните и на нуждаещите се. Много трудно и рядко други хора изявяват желание за това“, обяснява специализантът по съдова хирургия д-р Алекс Трифонов.

Всяка дарена кръв спасява поне един човешки живот, категорични са специалистите.

 "Нуждата от кръвопреливане за нас е много ценна и животоспасяваща. За съжаление ние трябва да поддържаме един резерв, което е много трудно. Ние наистина имаме нужда от този резерв от кръв, някога дори секунди са много, много ценни“, допълва старшата сестра на Хирургията Румяна Петкова.

Пред Кръвния център в старата столица срещаме Яна, която дарява за пръв път и Александър, който е кръводарител от над 20 години. И двамата са категорични, че това е доброволчеството е кауза и винаги, когато го правим се чувстваме удовлетворени, че сме помогнали и сме направили добро дело.

Апелират повече хора да помагат, не само когато ги потърсят, но винаги, когато те имат възможност.