Д-р Йовко Червенков: Доверието трябва да бъде запазената марка на УМБАЛ "Пловдив"

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Само три месеца след като поема ръководството на УМБАЛ "Пловдив“, д-р Йовко Червенков вече говори за промяна. Не само на сградите и отделенията, а на начина, по който една от най-старите болници в града посреща своите пациенти и се отнася към хората, които работят в нея. 

Млад лекар, но със сериозен клиничен и управленски опит, той поставя една дума в центъра на своята визия за болницата – доверие.

Визитка: Д-р Йовко Червенков е специалист по ортопедия и травматология и изпълнителен директор на УМБАЛ "Пловдив“ АД. 

Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив, а между 2012 и 2016 г. специализира във Военномедицинска академия – София, където работи в екипите на проф. Андрей Йотов и доц. Румен Златев. Той е първият български лекар, преминал престижното обучение AO Trauma Advanced в Давос, Швейцария. Има над 20 специализирани обучения в България и чужбина. 

От 2016 до 2022 г. работи в Спешното ортопедично отделение на УМБАЛ "Св. Георги“ – Пловдив, където натрупва опит с тежки травми, политравми и животозастрашаващи състояния. Успоредно развива и практиката си в областта на реконструктивната и естетичната хирургия на ходилото. През 2022 г., едва на 35 години, след конкурс поема ръководството на Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ–Пазарджик.

Потомствен лекар – дядо му е педиатър, а баща му акушер-гинеколог. Женен, баща на две деца.

- Д-р Червенков, преди три месеца поехте ръководството на УМБАЛ "Пловдив“. Защо приехте това предизвикателство?

- Преди всичко аз съм лекар. Работил съм като ортопед, имал съм частна практика, работил съм в спешна помощ, ръководил съм отделение. И независимо от позицията едно нещо никога не се е променяло – срещата с пациента. Тя много бързо те учи от какво имат нужда хората. Разбира се – от добро лечение и професионализъм. Но имат нужда и от разговор, отношение и увереността, че човекът срещу тях действително се интересува какво ще се случи с тях.

Никога не съм възприемал болницата просто като сграда или сбор от отделения. Болницата преди всичко са хората – тези, които работят в нея, и пациентите, които ѝ се доверяват в едни от най-трудните моменти в живота си.

• Знаех, че няма да бъде лесно. Но вероятно предизвикателствата са част от моята кръвна група.

На 35 години приех да ръководя ортопедично отделение. И тогава имаше много работа и много неща за промяна. Това не ме притесняваше. Винаги съм предпочитал резултатите да дават отговора.

• В УМБАЛ "Пловдив“ видях болница с история, с прекрасни специалисти и с огромен потенциал.

Да, млад съм. И приемам това едновременно като предимство и като отговорност. От младите хора с основание се очакват повече енергия, динамика и смелост за промяна. Но не вярвам в промяната заради самата промяна. Тя има смисъл само ако след нея пациентът получава по-добра грижа, а хората в болницата работят в по-добра и по-справедлива среда.  

- Кое се оказа най-голямото предизвикателство?

- Доверието. УМБАЛ "Пловдив“ е болница с история. В продължение на десетилетия тук са търсили помощ поколения пловдивчани и хора от целия регион. И те не идват при нас в най-хубавите моменти от живота си. Идват, когато са болни, притеснени, понякога уплашени. Когато един човек прекрачи прага на болницата, той ни поверява здравето си. Понякога и живота си.

• На това доверие трябва да се отговори подобаващо.

А ние имаме всички основания да го направим, защото тук работят доказани специалисти – едни от най-добрите лекари и медицински професионалисти в Пловдив, а и не само.

• Другото голямо предизвикателство е тези хора да бъдат обединени.

Една болница може да има прекрасни специалисти поотделно, но истински силна става, когато те започнат да работят като един екип. Не искам да деля хората на "стари“ и "нови“, на "наши“ и "ваши“. Не искам привилегировани хора или привилегировани отделения. Искам един отбор, една посока и еднакви правила.

- Какъв директор искате да бъдете?

- За мен директорът не е човекът, който стои най-високо в йерархията. Директорът е човекът, който носи най-голямата отговорност. Опитвам се да бъда максимално справедлив. Слушам всички гледни точки – понякога дори тези, с които категорично не съм съгласен. За мен е важно човекът срещу мен да бъде чут. Това не означава, че всички могат да бъдат доволни.

• Ако един директор се опитва всички да са доволни от него, в един момент вероятно ще спре да взема решения. 

Уважавам професионализма и хората, които дават повече от себе си. Когато някой има принос и постига резултати, трябва да получи признание – включително материално. Но със същата сила вярвам и в отговорността. Не може да искаме признание без отговорност. Искам всеки в тази болница да знае, че към всички има един аршин.

- Какво от лекарската си философия пренасяте в управлението?

- Пациентът никога не трябва да се превръща в номер в статистиката. Това е моята философия. Като директор съм длъжен да гледам цифрите – дейност, приходи, разходи, ефективност, резултати. Но лекарят в мен винаги задава още един въпрос: Как се е почувствал този човек, докато е бил при нас? Защото зад всяка цифра стои човек.

• За нас това може да е поредният работен ден, поредният преглед или поредният пациент. За човека срещу нас обаче може да е един от най-трудните дни в живота му.

Можем да имаме прекрасни специалисти, модерна апаратура и ремонтирани отделения. Но ако пациентът не е почувствал отношение, сигурност и доверие, не сме направили всичко, което трябва. Това не е нова философия за мен. Вярвал съм в нея много преди да стана директор.

Има и още нещо, на което медицината ме е научила: Когато пред теб има проблем, първата ти работа не е да търсиш виновник. Първата ти работа е да намериш решение.  

- Но една болница трябва и да бъде финансово успешна.

- Разбира се. Една голяма болница трябва да бъде ефективна и финансово устойчива. Това също е част от отговорността ми. Без финансова стабилност не можеш да инвестираш в апаратура, ремонти, нови дейности и достойно възнаграждение на хората.

Но финансовият резултат не може да бъде единствената мярка за успех. Има един много прост тест. Ако утре този пациент отново има нужда от медицинска помощ – ще избере ли пак нас? И още по-силен: Би ли поверил на нас собственото си дете, майка си или баща си? Ако отговорът е "да“, тогава сме си свършили работата. За мен устойчивият модел е качество, доверие и отношение.

- Каква е първата голяма промяна, която пациентите ще видят?

- Част от промените вече започнаха, но те не се виждат отвън. Когато поемеш толкова голяма система, не можеш да започнеш с фасадата. Първо трябва да подредиш процесите, отговорностите и контрола. Това е невидимата част на промяната, но без нея всичко останало е козметика. Сега промяната започва да се вижда и физически. И първият голям символ е обновеното Спешно отделение. То е особено важно за мен, защото съм работил години в спешната помощ. Знам колко трудна е преценката, когато пред теб стои жив човек и трябва бързо, обективно и точно да определиш от каква помощ се нуждае.

• В медицината, особено в спешната, при грешка не можеш просто да върнеш времето назад.

Един от моите учители ми казваше: "Прави го така, сякаш го правиш върху майка ти.“ Опитвал съм се винаги да се водя от този съвет.

Спешното отделение много често е първата среща между пациента и болницата. Човекът идва притеснен, понякога уплашен. Нашата работа е да преценим правилно състоянието му и да предприемем необходимото лечение. Но още в тези първи минути трябва да започнем да изграждаме и нещо друго – доверие.

Искам пациентът да вижда съвременна среда и добра организация, но и да среща професионализъм, вежливост и човешко отношение. Затова откриването на обновеното Спешно отделение за мен не е просто откриване на ремонтирани помещения. То е първият видим знак за посоката, в която искаме да върви УМБАЛ "Пловдив“.

- А след Спешното отделение?

- То е само началото. Амбицията е постепенно цялата болница да се променя – като материална база, организация, начин на работа и отношение. Не искам революция заради самата революция. Искам последователна промяна, която пациентите и служителите реално да усещат. И искам хората, които работят тук, да започнат да виждат резултата от собствените си усилия.

• Промяната на една болница не се прави от директора. Прави се от целия екип.

- Къде искате да бъде УМБАЛ "Пловдив“ след няколко години?

- Мога да отговоря само с една дума: доверие. Когато човек чуе "УМБАЛ Пловдив“, бих искал това да бъде първата му асоциация.

• Пациентите да избират тази болница не защото нямат друг избор, а защото искат да бъдат лекувани тук.

Защото знаят, че ще срещнат добри специалисти. Че ще получат качествено лечение. И че ще бъдат приети преди всичко като хора.

Също толкова важно е УМБАЛ "Пловдив“ да бъде място, в което добрите лекари, медицинските сестри и всички останали професионалисти искат да работят. Да се чувстват ценени.

• Да знаят, че когато работят добре, това се вижда. Да имат самочувствието, че са част от силна болница. И да виждат бъдещето си тук.

Защото няма как да имаме доволни пациенти без мотивирани хора. Разбира се, като директор съм длъжен да гледам и числата – дейност, приходи, разходи, резултати. Нося отговорност за стабилността и развитието на болницата. Но числата за мен не са крайната цел. Те са условието, което ни позволява да ставаме по-добри.

Затова целта не е УМБАЛ "Пловдив“ просто да стане по-голяма болница или да отчита повече дейност. Целта е да бъде по-добра болница. Болница, на която пациентите имат доверие. Болница, в която професионалистите искат да работят. И болница, с която Пловдив може да се гордее.