15:47 / 21.07.2025
6664
Да започнем с ареста на варненския кмет. Това е политическа операция за разбиване на опозицията ли е, както твърдят колегите му от партията?
Да, тук трябва да се направи много тънкото разграничение сякаш в тази радикализираща се среда сред електората на "Продължаване промяната“ (ПП) и "Демократичен България“ (ДБ), в която те се оплакват от политическа репресия, но всъщност изграждат един, отварят по-скоро, един политически чадър над евентуални престъпни мрежи от корупционни практики. Така че виждате колко е фин този баланс: дали наблюдаваме защитна реакция на ПП към кмета им, според тях той е невинен разбира се, или пък просто виждаме защитна реакция на партията за собственото й оцеляване, след като потъна в поредица от изобличаващите вътре от собствените й среди скандали, свързани с корупция в едни от най-големите и най-богатите градове в България. Защото ПП и ДБ са парламентарна опозиция, но всъщност държат и са управляващи, пак казвам, в много високобюджетни градове.
Около ареста до сега, г-жо Андреева, възникнаха поредица въпроси: Защо преследването се крепи на показанията на двама свидетели, единият от които вече ги оттегли, но пък после изтри поста за това. Защо делото е преместено от Варна в София? Защо по него прокуратурата 8 месеца не е направила нищо, а после внезапно се е задействала? Следователно, не е ли редно институциите да дадат по-категорични и ясни доказателства, както и отговори на възникналите въпроси?
Аз мисля, че тези отговори бяха дадени, и то в рамките на това заседание, на което присъстваха и представители на чужди посолства от Западна Европа. Според мен даже беше много добре, че са присъствали, за да чуят цялото обвинение в зала и сами да могат да си направят анализа има ли основания наистина да се счита, че е действала някаква престъпна организирана група, която е покровителства корупционни практики или пък обвиненията са несъстоятелни. В този смисъл юристите си дадоха отговорите. Аз не съм юрист и няма смисъл да преповтарям разбира се техните тези. Но в крайна сметка важни са две неща: едното е чисто гражданството, което трябва да знаем, че всеки е невинен до доказване на противното, и чисто политическия прочит, в който обикновено партиите, когато някои от техните представители са обвинени в корупция, се отдръпват и изчакват съдебното решение и после вече могат да реабилитират този човек, ако се окаже, че е невинен, или пък да се разграничат от неговите действия. Общо взаето, това е правилният демократичен подход. Докато тук виждаме една така организирана радикализация, в която преди да знаят как ще се развие този случай в съда, политическите лидери поемат отговорността да защитят обвинените.
Направи впечатление, че от ПП-ДБ скочиха в защита на варненския кмет, но същевременно с това, в последната седмица, по време на протестите на всички техни изявления и дума не отронват за задържания по-рано заместник кмета Димитър Барбутов, заместник кмет на София, с аналогични, да не кажа под индиго, обвинения като варненския кмет. Защо? Вие имате ли обяснение?
Вижте, ПП тръгва на тези организирани протести не просто като контрареакция на някакво политическо преследване, според мен те са продиктувани от грозящия ги политически разпад. Защото всъщност покрай публичното оповестяване на тези случаи, в които са обвинени в корупция, те започнаха да ерозират като организации по места, виждаме как се оттеглят лидери, много от знаковите им фигури също се оттеглиха. Така че този партиен разпад едва ли щеше да спре със скандала във Варна. Напротив, очаква се да има още повече центробежни сили в ПП и не е сигурно, че те можеха да ги овладеят до септември, за когато насрочиха техният висш партиен форум. Така че според мен те се мобилизират, защото се разпадат всъщност. И за това гледат да стегнат редиците и електоралната си подкрепа, за да могат да оцелеят, а не толкова, че вярват според мен и са убедени в правотата и невинността на собствените си кадри. Разбира се за София те потушиха скандала успешно, защото Кирил Петков пое така вината върху себе си, като остави възможност на кмета Терзиев да излезе чист в политическия смисъл от тази ситуация, защото в противен случай кмета Терзиев трябваше да носи публично отговорно за това какво се случва у съседните на него кабинети. Но вече в случая "Варна“ дойде моментът, в който разказът трябваше да бъде сменен. Разказът не опираше до това някой да подаде оставка, да речем Асен Василев, защото това вече нямаше да е пречистващо за ПП, а щеше да доведе до техния партиен разпад в момента, в който и двамата лидери се отдръпнат с идеята, че поемат политическа отговорност. Така че във Варна тяхната стратегия е "атаката е най-добрата защита“.
Възниква и въпросът, който винаги е висял във въздуха при аналогични ситуации у нас: подкрепата на чужди дипломати към събития и процеси от вътрешно за България естество може ли да бъде достоверен източник за политически капитал и внушения към българските граждани?
Не, оказа се, че тази идея силно се компрометира със създаване на ПП освен под егидата на президента Радев, който публично лансира образите на двамата лидери, на Петков и на Асен Василев, съвместно с подкрепата на американския посланик, който също така даваше рамо на новосъздаващата се тогава партия. Това доведе до редица негативи, между другото и за самото посолството според мен, за една много демократична държава, каквато Америка е в очите на България. Всъщност американската демокрация е тази, която е защитила опозицията на комунистическия режим когато е избягала в САЩ. Там е имало българска преса емигрантска, правителство в сянка. Така че нашата връзка с американската демокрация е много от отдавна. В момента, в който те се намесиха тясно в партийния инженеринг, строене на политически проекти, всъщност това се обърна срещу тях. Помните случаят "Джемкорп“, в който Кирил Петков тогава каза, че от американското посолство са му препоръчали връзката с тези офшорни лидери да ги наречем, тогава посолството отрече това. Така че този опит е доста горчив, в който посолство дава рамо на една политическа партия. Затова казвам, че според мен присъствието на дипломатите в съдебна зала беше добре и да се успокои ако щете самото гражданство, ако вижда някакви пропуквания и има недоверие в съда, електората – говоря за електората на ПП, нека дипломатите да бъдат този гарант, който всъщност както виждате нямаме реакция на посолството след това, че процесът и гледането в съда са били проява на решение на някакъв натиск. Нека да кажа и за отказа на този свидетел от показанията си, което е доста странно. Някак си твърдението, че си притискан от държавата да се откажеш от показанията си е доста неприемливо, защото всички знаем, че в подобни сюжети, когато се говори от страна на ПП за мафия, знаем, че мафията е тази, която притиска свидетелите да се откажат от показанията си, а не държавата. Така че както виждате, този процес се превърна в политически и това няма да доведе до нищо добро за ПП, защото те започнаха да го експлоатират на улицата, и всъщност един провал на техните управленци от местната власт би ги анулирало още повече в политиката според мен при едни следващи парламентарни избори.
Г-жо Андреева, стигаме до статията от германския всекидневник Die Welt, която настоява за провал на България в европейските ценности и за провал на Европа вследствие на търпимостта й към това. Каква фактология поднася германският журналист и какво всъщност цели с нея?
Вижте, няколко неща правят впечатление в този материал. Първо, моментът, в който излиза. Някъде си изцяло се вписва в стратегията, защитната стратегия на ПП, с извеждане хора на улицата, със самозащитната им теза, че техните хора невинно са обвинени в корупция, че има политически натиск върху тях. И излиза точно в този момент тази статия, която сякаш е написана с тезите на ПП. Второ, прави впечатление едно силно преднамерено очерняне и липса на всякакъв анализ, който така да опише ситуацията към днешна дата обективно. И трето, правят се откровени политически внушения, които пък казвам, нямат общо с реалността. Някак си разказът е такъв: всичките плюсове за България са благодарение на управлението на ПП – и Шенген, и влизането ни в еврозоната, пък всички беди за държавата идват от ГЕРБ и от ДПС. Нещо, което обективно погледнато не е така. Това е един изкривен разказ, защото в крайна сметка кабинета "Желязков“, самият Росен Желязков пое отговорността за влизане в еврозоната, като той беше подкрепен в парламента от така най-силния може би политически лидер, не може би, а най-силния политически лидер според социологическите сондажи, именно Борисов, който изработи мнозинството, и трябва да кажем и от ДПС, което всички бележи, според социологията има електорален прилив. Това бяха хората, които осигуриха логистиката за влизането в еврозоната, за да действа кабинета "Желязков“ категорично. Така че статията първо, не е обективна, второ, неистина пак казвам, да обърнем особено внимание на момента, в който излиза – вписва се в стратегията на ПП. Тя разбира се има своите цели да достигне определен тип публика в Европа, да разкаже разказа на ПП за репресии, за пълзяща диктатура, но да не забравяме, че там водача им на евролистата също беше, ако не е обвинен в корупция, не и разследва, но предстои и там да се изясни случая с Никола Минчев и неговите връзки с китайския лобизъм в Европа – нещо, което е едно доста сериозно обвинение, от една страна. От друга страна, да разгледаме тезата, която някак си ПП, пък и статията внушават, е за зараждаща се диктатура. Аз лично като анализатор и като човек съм изключително чувствителна на подобна тема, че може да има някакъв риск от авторитарен режим или белези за диктатура. Реалността е следната: имаме коалиционно правителство на малцинството с подкрепящ партньор, който не участва в правителството, това е ДПС на Пеевски. Няма, никъде не се вижда партия-държава, която да управлява, а това е характеристиката за всяка една диктатура. Второ, имаме налице много разнолика опозиция, която е нестихваща в своите удари срещу управляващите. Някак си виждаме и евроскептиците, пък и проевропейците, както се определят ПП-ДБ, ще гласуват вот след вот на това правителство. Каква диктатура имаме, след като имаме толкова разнолика и активна опозиция? И извинявайте, но в това общество, няма тоталитарни нагласи. Нито едни социолози не са засекли нещо подобно, нито пък чисто така качественият поглед над обществото ни може да засече тоталитарни нагласи, които са необходими, за да се прокара някакъв авторитарен режим. Непротив, обществото е изключително, така, както социологията сочи, чувствително към някои определени теми за справедливостта в държавата. Така че тази теза, пак казвам на ПП-ДБ не им прави чест, защото всъщност те са хората, които представляват България чрез АЛДЕ ПП, докато ДБ разбира се са в ЕНП, и да представят България в негативна светлина, само за да защитят партийната си стратегия, е един доста лош подход.
Арестите и протестите ще повлияят ли на стабилността на страната и няма ли да предизвикат предсрочни избори?
Вижте, това е целта. Целта е да се радикализира обстановката и според мен да се върнем в толкова втръсналата на всички граждани и анализатори политическа криза. В условията на политическа криза ние видяхме как в продължение на 4-5 години се случиха и можеха да се случат какви ли не неща – беше се заговорило за президентска република, излизаха едни и след други на избори и печелиха популисти, печелиха новосформирани проекти, и нито един не можа да се задържи във властта, да направи нужни реформи. Защото наистина големият въпрос е: защо ПП не направи реформите, когато беше на власт и разполагаше с парламентарно мнозинство, с лостовете на изпълнителната власт. Не успяваха. Популистите, влизайки във властта, всъщност се проваляха. Тук имам предвид и "Има такъв народ“ (ИТН) и опитите на президента Радев да владее държавната власт дори без парламент. Ако се върнем към тази криза, едва ли ще постигнем повече демокрация. Напротив, отново хората ще бъдат силно разколебани и в мътната вода какви ни не проекти ще се опитат да си проправят път. За това е лоша прогноза, ако кажем, че държавата ще бъде дестабилизирана. Надявам се едни предсрочни избори да се състоят едва след като влезем в еврозоната. Защото в противен случай, един такъв сценарий на предсрочни избори, които неминуемо ще доведат до криза в съставяне на управление, отново ще хвърлят държавата в много неясно бъдеще.
Как се проявява в тази ситуация президентът Радев?
Разбира се той излезе и защити протеста, като каза, че държавата ни била "фасадна демокрация“. Извинявайте, каква фасадна демокрация, след като ние получихме положителна конвергенция, че ни приеха в еврозоната, започна си икономическите показатели да излизат налице като успеха. Самото общество между другото така, както внушаваха президентът Радев косвено, пък и антиевропейските партии, че ще осъдят всеки, който ни е вкарал в еврозоната. Видяхме, че социологията показва покачване на рейтинга на Росен Желязков след този акт по присъединяването ни в еврозоната. Виждаме спад, макар и лек, в подкрепата и имиджа за президента. Така че не виждам никакъв повод да разграждаме модела, който така или иначе ни измъкна от кризата. От тази криза, в която във време на безвремие се случиха толкова лоши неща за самата държава – разградиха се институции ако щете, направиха се ходове, които ни дръпнаха години назад. Да не говорим пък за случая с договора с БОТАШ, който беше сключен освен скандално, но и някак си без санкции на парламент. Така че добре е да ценим това, което имаме и разбира се, има много още какво да оправяме от гледна точка на очакванията в обществото, пак казва, за справедливост и за тази съдебна реформа, за която толкова много се говори, но тя изисква широк политически консенсус. Тя изиска консенсус от типа на кръглата маса през 1989 година, и не давам толкова като успешен модел кръглата маса, колкото като формат, в който участват всички, за да се седне и да се видят къде са проблемите. Очевидно и самият доклад, който съдържа критики спрямо съдебната система на Европа, който получихме, е свързан с недотам качествените реформи, реформи, които се направиха за промяна в Конституцията, а всъщност паднаха в Конституционен съд от части. Така че съдебната реформа изисква спокойствие, изисква консенсус.
