Създаването и дейността на българските културни общества е феномен от началото на миналия век, явление, характерно за Южна Добруджа във времето на румънска окупация. Това разказа историкът и уредник в Музея на нова и най-нова история в Добрич Цветан Сашев, предаде репортер на Агенция "Фокус". 

През 1913 г. територията на Южна Добруджа е присъединена към Румъния. До тогава в региона е имало 286 училища. След румънската окупация те вече наброяват едва 4 - по едно в Добрич, Балчик, Каварна и Силистра. Така румънските власти на практика правят всичко възможно да заличат българските училища, коментира историкът. В отговор на всичко това българските власти пък правят всичко възможно да запазят българския дух сред населението на тази окупирана добруджанска област. Така започва създаването на българските културни общества. 

Тези специфични общества всъщност са настоятелства към училища или църкви. Функцията им е да управляват тези институции, съществуващи в една изключително враждебна среда. До 1913 г., когато Южна Добруджа е в пределите на Царство България, училища и църкви са имали възможност да управляват финансови средства и да имат собствени приходи. На практика е било възможно да управляват селскостопански земи, да вземат рента от отдаване под наем на земеделски земи или гори за сеч. С идването на румънската власт училища и църкви губят правото да оперират с всичко това, отбеляза специалистът.

Българската държава започва да насочва определени парични средства към тези културни институции чрез Българската легация в Букурещ.

Всяко настоятелство се е състояло от няколко човека, например това в Добрич към средата на 30-те години на миналия век е включвало 7 души. Именно тези хора са наблюдавали функционирането на българските училища и църкви в Южна Добруджа. "В тази враждебна среда трябва да подходим с огромен респект към обикновените хора, които изпращат своите деца в български училища. Защото четирите училища в окупираната област стават частни и остават встрани от стандартите, които налага румънската държава. Ако изпратиш детето си в такова училище, впоследствие дипломите се възприемат с подозрение и като нещо второстепенно. Самите дипломи нямат тежест. Децата, които учат в тези четири училища, са над 2000, а родителите им поемат голям риск. Но в името на българщината те изпращат своите деца в тези български училища", коментира Цветан Сашев.

Българските културни общества съществуват до началото на 40-те години на миналия век. Функцията им е била да оперират като юридически лица в условията на враждебната румънска среда. След подписването на Крайовския договор и освобождението на Южна Добруджа те престават да съществуват. Трябва да се отбележи, че български културни общества са действали и на територията на Северна Добруджа, където на места е имало български общности. Като юридически лица те са имали легитимност пред румънските власти, а това е поддържало вярата и духа на българите по тези земи в конкретния исторически период. Тези общества са имали облика на мини институции, даващи опора на българските общности, в един 27-годишен период.

По думите на историка, трябва да се отдаде дължимото и на хората, съставлявали българските културни общества, защото тази принадлежност е била повод за репресии спрямо тях от страна на румънските власти. "От една страна българските културни общества биват подкрепяни от българската държава, но тяхното поддържане, функциониране и развитие се определя от хората, станали част от тази толкова рискова инициатива", отбеляза Цветан Сашев и допълни: "Не трябва да забравяме, че това, което румънците правят между 1913 г. и 1940 г. е 100% колонизация на района. Правят всичко възможно да променят етническия състав, за един период от около 18 години (между 1922 г. и 1940 г.) те преселват над 107 000 румънци от различни територии. И ако бяха минали още няколко години, в Южна Добруджа етническият състав щеше да се променя все повече и повече и е било възможно в даден момент българите да се превърнат в малцинство".

Част от процеса на заличаване на българската идентичност е била точно промяната на образователните стандарти. Пример за това е Северна Добруджа, където след 70-те години на миналия век се появяват смесени бракове, а немалко българи (няколко поколения) биват обучавани в румънски училища. Така на практика част от българите бавно и полека започват да се превръщат в румънци или дори съхранили дълбоко в себе си българската идентичност, те са румънски граждани, което има своето отражение. И точно в този контекст е ролята на българските културни общества в Южна Добруджа, която въпреки превратностите на времето запазва българската идентичност на местното население. 

На практика тези общности поддържат самосъзнанието за българска принадлежност и връзките с българската държава чрез обмен на книги, периодичен печат, въпреки примерите на крайности в опитите за румънизация.

Един такъв пример е преименувато на всички улици в Добрич през 1914 г. Те започват да носят имена, свързани с румънската история. Една е носела името на Влад Цепеш, на Дракула. По думите на историка, подобни процеси не са стихийни и епизодични. Става дума за целенасочени стратегии, по които румънските власти работят с поредица от регламенти и закони, като основната идея е била Южна Добруджа да се превърне в пълнокръвен румънски регион. "Именно българските културни общества правят всичко възможно ако не да стопират, поне да намалят интензивността на подобни процеси", каза в заключение Цветан Сашев.

Жулиета НИКОЛОВА