15:30 / 31.10.2026
226
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Радослав Илиев, от екипа на проф. Уве Й. Райнхард, автори на иновативен проект за аудиовизуално и имерсивно шоу на Небет тепе. Целта е чрез съвременни технологии и сценография да се подчертаят историческите достойнства на хълма и да се създаде уникална атракция за пловдивчани и гостите на града.
Може ли да ни разкажете какво точно предлагате да бъде направено на Небет тепе и как точно ще се използват съвременните технологии?
Първо да кажа, че това не е лично мой проект. Това е проект, ръководен от проф. Уве Й. Райнхард, един от ръководителите на музейния дизайн и това което се нарича "експозиционен дизайн" в Германия. Той е автор на големия тритомник, който е една абсолютно всепризната европейска съвременна рамка, където се вижда как се изграждат съвременни музейни концепции и разкази и в музейни пространства и на открита. И заедно с проф. Райнхард, идват и негови колеги от Германия, Швейцария и двама българи - една неговата сътрудничка, която също е българка, която от 20 години живее в Германия, и аз, като историк от наша страна, се заехме с това да изградим две идеи. От една страна идея за оживяването на мястото, наречено на Небет тепе, на сърцето на Пловдив, на това, което се нарича "акт за раждане" на мястото. Неговото оживяване и разказване по атрактивен начин на историята му, не само по шоу механизъм, а 24 часа в денонощието то е отворено. Сега, когато човек отиде там, има едни табели, които не винаги всеки гледа, не винаги всеки разбира, с техническа информация. Целта беше ние да изградим такова преживяване, което всеки, по всяко време може да преживее, а от друга страна и концепция за шоу, светлинно шоу, имерсивно шоу, което по специални поводи да представи града.
И така се изгради тази концепция, която съдържа 4 основни елемента. Първите, свързани с постоянната експозиция, са изградени на един много основен принцип - принципът на неинвазивността. Тоест, нищо ново не се добавя, нищо ново не се изгражда, имаме опит да се комбинира. Това е съвременна тенденция и уважение към българското, и не само българското културно наследство - да се интегрира съвременния подход, да се интегрира технологичния подход, да се запази максимално естетичността и нищо да не се докосва.
Затова, когато говорим за постоянна експозиция, хванахме наличната инфраструктура, т.е. наличните табели. Първата идея е те да бъдат преработени така, че във всяка една от тези табели да има три възможности на разказ.
И те да бъдат възможно най-атрактивни, нали така?
Да, преработени като текстове. От друга страна, на всяка табела ще има QR код, в който ще има аудио разказ. Аудио разказът върви по две линии, с гласовете на известни личности. Мъжкият глас разказва историко-археологическата научна информация или тая, която бихме нарекли академична. А женският глас разказва тази информация по един художествен начин. Не просто емоционално, тоест като радиотеатър. Това е с QR кодовете. Това ще бъде закачено за всяка една табела. И така човек ще има от една страна научната информация, от друга страна аудиогид информацията, а от трета страна художествен начин, по който ще поднесем тази информация и на български, и на английски език.
Втората част, това е пункт от постоянната експозиция, т.е. телескопи, разположени на четири места. Това са места на Небет тепе, където и сега има изразени нови структури - на бетонната площадка, която се намира в източната част на хълма, в северната част, при тайния вход, в западната част, на западната крепостна стена, на прикрепената кула. Места, на които сега са изградени т.н. допълнителни метални или бетонни структури, които са свързани с реставрацията на хълма. Те също ще са достъпни през цялото време.
Какво ще се вижда през тези телескопи?
Тези телескопи комбинират това, което се нарича добавена реалност. Тук трябва да правим разлика между добавена реалност и виртуална реалност. Виртуалната реалност са очила, през които виждаме тотално нещо различно, т.н. попадаме в една, нещо като в компютърна игра, виртуален свят. Добавената реалност комбинира това, което реално виждат очите ни, т.н. реалния ландшафт около хълма, с добавени върху него, именно през погледа на този телескоп, анимирани или визуални образи. Така, например, през единия телескоп, когато се погледне, човек реално ще вижда около себе си всички ридове от различни епохи на Небет тепе, но върху този реален поглед ще израстват един по един, по анимиран начин, слоевете от различните епохи.
По същия начин, ще се погледне и там, където е бил древният олтар. В момента там има трева. Но върху тази трева, която посетителят вижда в реално време, ще излиза олтарът. Поглеждаме към Бунарджика, например. Виждаме Бунарджика така, както излиза днес. Но върху него виждаме митологичната връзка с другите хълмове.
По-скоро тук се заимства не толкова с история, колкото с митология. Защото тепетата, не само Небет тепе, а и другите, са една система, отразила културната връзка.
Много хора ще си зададат въпроса ще плащаме ли нещо? Как ще ги виждаме всичките тези неща? Приложения ще се теглят ли?
Идеята е да бъде максимално отворено, т.е. без приложения. Всеки може да чете QR кода, няма да има нужда от приложения. Т.е. всеки, когато си сканира този код с камерата на телефона си, след това този негов телефон ще се превърне в аудиогид. Той ще може през телефона да слуша безплатно. По същия начин това важи и за телескопите. Те ще бъдат разположени на различни места и няма да се прибират. Ще могат да издържат на всякакви метереологични условия. И всеки, когато отиде на Небет тепе, ще може да използва тези съоръжение безплатно.
Когато представихте проекта, Вие разказахте за 10 спирки, които последователно дават необходимата ни информация. Може ли накратко да обясните за всяка спирка?
Освен информацията за това, което виждат, посетителите могат да изградят разказ на основата на 10 въпроса, които всеки един човек си задава.
Започваме от първата табелка - въпросът е свързан с географията. Защо на това място започва началото на града, а не на друго тепе? Т.е. започва се с едно географско описание. Каква е стратегическата локация на хълма и каква е специално реката, която преди е минавала от Северния бряг?
След това преминаваме към въпрос, много близък до всеки човек - кои са тези хора, които са живели там? Как са го наричали това място? Тук се разказва за многото имена, които има Пловдив. Какво са правили там? Разказваме за първите вярвания, сакралната функция. Как са се пазили? Как са живели? Какво са виждали?
И последната станция, 10-та станция, е свързана с нещо, което рядко се прави и в музеи, и в археологични обекти. Това е един поглед, памет и внимание към откривателите на Небет тепе от 1934 досега. Това са 4-5 поколения български археолози, за които ние искаме да разкажем историята на хълма, през техните археологически дневници, теории, хипотези, по някой път дори противоречащи си едни на други. искаме да разкажем за техния труд от 90 години насам. Ние имаме шялата научна информация за Небет тепе, която се опитваме да преведем на език, който от една страна е популярен, но това не означава опростен.
За шоуто ни разкажете - къде ще бъде, какво ще представлява?
Идеята е да бъде на ключово място на хълма. Водата е ключово място за всяка крепост, за всяко населено и археологическо място. На Небет тепе има три големи водоизточника - Античен, Късноантичен или Средновековен и Възрожденски.
Най-големият, който се намира в юго-западната част на Хълма, след входа вляво, това е голямата щерна. Тя ще е покрита с една конструкция, лека покривна конструкция, която да може да бъде заменена, без да нарушава целостта и да се адаптира възможно на тази щерна, като не само там да се гледа под навеса, а човек, попадайки вътре в нея и акцентирайки на особената роля на водата като животворище, нещо без което не може да се зароди животът, над него да се изгради това, което ние наричаме "обсерватория на времето". Една лека конструкция, временна лека и премахваема конструкция, която прилича именно на временна обсерватория, в която да се разказва през така наречения "кладенец на времето". В него човек да има възможност, поглеждайки надолу, да вижда назад във времето. Там ще има един голям екран, който не е обикновен. В него започва този шоу разказ. Той е и светлинен, той е аудио, той не може да бъде разглеждан сам по себе си, без предварителната експозиция. Човек, за да разбере този разказ, трябва първо да обиколи тепето. Влизайки вече вътре, той се е запознал с новите неща, но те пред него започват да се представят като един голям аудиовизуален филм, в който се комбинират и различни музикални стилове. Т.е. тук се работи със сетивата, не толкова с информацията, която досега е натрупана през експозицията.
Цялата музикална мозайка е свързана с различни култури - византийски песнопения, антична гръцка музика, арменска, еврейска, османска, българска, разбира се. Всичко това, по един художествен начин се представя като този видеофинален продукт, който има своите няколко комбинации, няколко пика в сценария. Т.е. говорите си с древните нимфи, те излизат до човека, до присъстващите в 3D формат. Това са огромни бойци или грузински монарси, които са се упътили към Бачковския манастир. Знаем, че той е създаден от такива наблизо.
Тази щерна не може да бъде посетена от много хора едновременно, защото просто има ограничение на пространството. Идеята е това шоу да бъде постоянно за около 25-30 души, но да бъде достатъчно атрактивно и да може да се провежда няколко пъти в рамките на една вечер. А докато се провежда шоуто вътре, хората отвън да се занимават с постоянната експозиционна част от хълма.
И последният, четвърти елемент, това е финалът на шоуто. Коментирахме с представителите на общината как да представим това шоу стилно, като марка на града, като емблема на града. И тогава си казахме, че всъщност светлината е един универсален знак. Има само шест такива лазера, които са реализирани в света, които ние предлагаме за края на тази "обсерватория на времето" на края на този бунар, когато свърши шоуто. Гледайки надолу в екрана на изкопа, те виждат миналото, от където излизат 3D фигури. А последната сцена ще бъде поглеждане нагоре, в бъдещето. Лазерът ще изпраща сигнал към небето. И човек, дори да не е чул цялата аудио-музикална програма, или пък да не се е разходил по цялата експозиция, а например си е вкъщи, в Тракия, или дори в Асеновград, защото този светлинен лъч ще се вижда до 80 км разстояние, ще се знае къде точно е Небет тепе, точката откъдето започва Пловдив. Така, по един елегантен и силен начин, ще се обозначава важността на това място.
Това шоу може да се пуска и всяка вечер. Но, поради неговата специалност, е добре да бъде само по специални поводи.
Това, което ние предаваме е всъщност само концепция. Това е един достоен продукт, който сме създали и предали, а дали ще се реализира е въпрос към общината. Ние сме изучили достатъчно това място, като сме разговаряли с археолози, с историци, с нумизмати и архитекти. Така събирахме историята на Небет тепе, легендите, а сега превеждаме тази история на разбираем и атрактивен език - с аудиовизуализации. Така че Небет тепе наистина може да бъде визитната картичка на Пловдив.
