Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

172 години от рождението на един от най-великите държавници на България, приеман доста противоречиво както в миналото, така и днес – Стефан Стамболов, отбелязваме на 30 януари 2026 година. Във Велико Търново ще има и специална церемония, която ще се проведе пред паметника на Стамболов на Самоводската чаршия от 11:00 часа, предаде кореспондент на ФОКУС.

"Роденият в Търново революционер и политик оставя следа в историята ни в бурните времена, в които българите се разделят с романтичните революционни идеали и се изправят пред суровите реалности, свързани с укрепването на младата ни държава, припомня проф. Светла Атанасова от Регионалния исторически музей в старата столица.

Тя допълва и, че управление на политическия кабинет на Стамболов /от 1887-а до 1894-а година/ се свързва с незабравимите победи в образованието, културата и стремежът към модернизация във всички сфери на стопанския живот, но и с разгорещени партийни страсти, междуособици и разправа с политическите противници.

"Публичният образ на Стамболов е силно противоречив и изграждан в продължение на десетилетия, както от неговите съвременници, така и от политици, журналисти и историци. "Българофил" по убеждение, той показва на външния свят, че българската история се "твори" вътре в страната. Неговите уроци дават самочувствие на бъдещите политици да излязат от сянката на източното или западното влияние и да отстояват държавния суверенитет“, допълва проф. Атанасова.

Във фондовете на Регионалния исторически музей във Велико Търново се съхраняват оригинални фотографии на Стефан Стамболов и неговото семейство.

В музейната експозиция са представени снимки на младия Стефан Стамболов, свързани с участието му в националноосвободителното движение и първите години след Освобождението. Един от неговите оригинални портрети представя 23-годишния младеж по време на Руско-турската война като секретар на Славянския комитет и военен пратеник в помощ на Българското опълчение. Снимката е правена в Букурещ през 1877 година. На обратната ѝ страна се съдържа посвещение: "На моя приятел Ю. х. Пенчев – Букурещ, 12 юли 1877 г.". Посланието е отправено към търновския аптекар Йордан х. Пенчев.

От ранните години на бъдещия държавник е фотографията на участници във Временното руско управление пред вилата на Стамболов в Търново, както и снимката на Стамболов с приятелите и съмишленици Георги Живков, Димитър Петков и Панайот Славков.

Интерес в музейната колекция представляват семейните снимки, правени в София във фотоателието на Карастоянови. По-зрелият Стамболов с променена визия и осанка на държавник позира в студио с декори със съпругата си Поликсена – високо образована и изтънчена дама, произхождаща от богатата свищовска фамилия Станчови. На друга фотография той е представен в семейна обстановка със съпругата Поликсена, неговата майка Евгения, сестра му Мария заедно със съпруга си Сава Муткуров и други родственици. В експозицията са показани и портрети на трите деца на Стефан Стамболов – Вера, Стефан и Коста. Голяма част от тези реликви постъпват в Търновския музей през 1957 г. и са резултат от диренията на тогавашния уредник в отдел "Възраждане" проф. Димитър Овчаров. Последните фотографии са подарени от Христо Войводов – синът на Христо Иванов Големия.

Образът на великия държавник е запечатан и във фотографиите от регентския период (1886-1887) и от годините, когато заема поста министър-председател (1887-1894). В експозицията е показана последната му снимка - на смъртния одър от 1895 г., жестоко посечен и обезобразен от своите врагове.