Шокиран съм, че от Столична община не са изпратили представител тук, за да дебатираме за жълтите павета и отново са избягали от отговорност. Това каза в предаването "България, Европа и светът" на "Фокус" Борис Бонев от "Спаси София“. "Просто никога това досега не се е случвало, голяма изненада. Сигурен съм, показателно е, ние имаме дългогодишен опит, точно когато става въпрос за некачествени ремонти в целия град, да е имало репортажи, които на журналистически език са "паднали от ефир, защото от общината са отказали да изпратят свой представител, който да коментира“.

Изключително откровено си говорим в Общинския съвет и никога не съм се притеснявал да назовавам нещата такива, каквито са, категоричен е Бонев. "Некачествените ремонти е една от темите, с които "Спаси София“ се занимава откакто съществува.  Терминът "ремонт на ремонта“ тръгна именно от "Спаси София“, защото ние бяхме първата организация, която системно, открито показваше некачествените ремонти в София и търсеше отговорност за тях“.

Господин Георгиев се държи така, все едно ГЕРБ не управляват 18 г. и то с пълно мнозинство в Общинския съвет, държи се така все едно те досега са били опозиция и сега тепърва ще показват какво могат, заяви Бонев. "Истината е, че ние ги видяхме те какво могат, защото казусът с некачествените ремонти не касае само жълтите павета. До утре мога да ви изброявам знакови проекти на Столична община под ръководството на госпожа Фандъкова и ГЕРБ, които се разпадаха още преди да са построени или непосредствено, след като бяха построени. Достатъчно е да припомним ремонта на бул. "Дондуков“ и на бул. "Цариградско шосе“.

Столична община умее много добре да прехвърля вината на всеки друг, но не и на себе си, категорично заяви Бонев относно казуса с жълтите павета и Министерство на културата. "Истината обаче е съвсем различна. Първо, конкурс за ремонт на тази част на София, така наречената "зона 4“ беше проведен 2014 г. Тогава беше спечелен от студиото, което изработи проекта и за ул. "Граф Игнатиев“ – друг безобразен ремонт. Всъщност имаше изключително дълго време, в което този проект се работеше, преработваше, доработваше и какво ли още не. Все време, в което, ако в Общината имаше компетентни хора, на които им пукаше как ще изглеждат жълтите павета, щяха да направят всички необходими стъпки, включително с Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, така че да гарантират технология, която да позволи тези павета да бъдат наредени както трябва“.

Не само за жълтите павета, за всички ремонти в София проблемът е, че обикновено Общината не знае какво иска, смята Бонев. "Когато няма подробно, добро задание, където да се опише максимално добре какво искаш като Община, тогава разбира се проектантите, те започват да си правят каквото им хрумне. Хващали сме проектанти, които не познават наредбите, по които проектират.“

Няколко са стъпките, които гарантират да има качествени ремонти, разясни Бонев. "Първо, общината трябва знае какво иска. Точно и подробно да опише какво иска. Второ, да се изберат проектанти, които да претворят това, което иска Общината в нещо законно, в проект. След като има готов проект, трябва да се направи честна обществена поръчка, в която печели най-добрата фирма. В техническите изисквания трябва да бъдат заложени задължителни стандарти за изграждане на инфраструктурата на града“.

Конкретно за жълтите павета Бонев е категоричен, че трябва да се направи ново пренареждане, спазвайки технологията на редене. "В план за София ние сме маркирали факта, че жълтите павета не са подходяща настилка за ходене и шофиране. И това означава, че може би трябва да преосмислим функцията на булевардите и улиците, върху които има жълти павета, например да се опитаме да намалим трафика, който преминава оттам. Имайте предвид обаче, че запаси от жълти павета няма.“

В същото предаване Христо Станкушев от "Екипът на София“ каза, че жълтите павета са паметник на културата, т.е. те имат съответния статут. "Ние всички сме се съгласили, че те са такава културна ценност и ние можем само да ги пазим, да изпълняваме препоръките и да изграждаме зони, които да са подходящи за използване.“

Това, което е важно в този разговор, е да сложим историческата бележка, допълни Станкушев. "Много хора не си дават сметка, че говорим за една ценност, която е стартирала като проект 1906 г. и реализирана в рамките на 3 години – от 1907 до 1909 г. И говорейки в контекста на съвремието, тогава е имало комисии, които са изпълнявали контрол, парите не са били плащани авансово, докато не се стигне до финализиране на проектите. Много важен детайл е, тогава преди повече от 100 г. кметът Мартин Тодоров това е негова инициатива, жълтите павета са били един голям жест, с който София е искала да покаже, че е искала да се присъедини към западния свят.“

Ива ДОЙЧИНОВА