По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 1 378, а новопостроените жилища в тях са 5 192. 

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 78.0%, с тухлена - 18.1%, с друга - 3.6%, а с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.6%), следвани от жилищните кооперации (15.7%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 190 сгради с 1 566 жилища, Пловдив - 182 сгради с 521 жилища, и Варна - 165 сгради с 562 жилища в тях. Благоевград е на пето място в страната по брой новопостроени жилищни сгради. /виж галерията/. Техният брой е 368.

Поради смяна на източника на информация за област София (столица) и отказ на районните администрации да предоставят информация за въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради на тяхната територия, в прессъобщението не са включени данни за районите Банкя, Искър, Лозенец, Люлин, Младост, Нови Искър, Оборище, Панчарево и Триадица.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.6%), следват тези с три стаи (31.0%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5.5%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 491.8 хил. кв. м, а жилищната площ - 369.8 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 94.7 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите София - 161.9 кв. м, и Смолян - 160.1 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 56.0 кв. м, и Плевен - 66.1 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол образец 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите и кухните с площ 4 и повече квадратни метра.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии), независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.