BBC заснеха филм за Епископската базилика на Филипопол

©
Тя успява да предаде знанията си за древните по изключително увлекателен начин. Всички, които се гледали филмите на Бетани Хюз по National Geographic, BBC, Discovery Channel, PBS, The History Channel и Channel 4 са покорени от естественото ѝ поведение пред камерата, предразполагащо зрителят да се отпусне и да се вслуша в увлекателните ѝ разкази за отминали епохи.
Бетани Хюз е възпитаник на Оксфорд и професор в Кеймбридж. Родена на 14 май 1967 година в Лондон, тя печели стипендия, за да учи в престижното частното училище Notting Hill and Ealing High School, което е с богата история и в него се обучават само момичета. В него се влиза с интервю и с приемен изпит. Получава стипендия и за обучението си в колежа “Св. Хилда" в Университета Оксфорд. Днес тя се занимава с научна дейност към King’s College London и е преподавател в Кембридж към Института за продължаващо образование.
Определят Бетани Хюс като първата дама историк, която успява да пробие в мъжкия свят на представящите исторически тематики в документални филми. Дъщеря на английски актьор и сестра на журналист, черпейки вдъхновение от талантите на близките си, тя е добавила към това научната кариера, дипломата от Оксфорд и огромните си знания по история. Автор е на три книги и на многобройни радиопредавания, името ѝ е познато най-вече с прекрасните ѝ филми за National Geographic, BBC, Discovery Channel, PBS, The History Channel и Channel 4.
Британците са не само почитатели на филмите на Бетани Хюз, но и с интерес посещават лекциите ѝ. Чаровната историчка е отдадена на много образователни каузи, а самите ѝ филми и книги допринасят за достигане на историческата тематика до по-обикновените хора. Тя смята, че в историята се крият много истини, идеи, интересни модели. За нея историята не е свързана с мъртвите, а е наука за живота.
Със сигурност заснемането на Епископската базилика на Филипопол за поредицата "Съкровища" на Viasat history е изключително признание за значимостта на едно от най-големите богатства на Пловдив в културно-историческо отношение от най-висок клас. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя бе включена и в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.