На големия християнски празник Благовещение, Великотърновският митрополит Григорий заедно с габровски свещеници освети камбанарията – мемориален символ на църквата "Св. Благовещение", част от разрушения Габровски девически манастир, носещ същото име.

Камбанарията е изградена от дама - дарител, която не желае публичност и аплаузи и казва скромно "Благодаря на Бог, че ми позволи да направя това дело.“

Събитието предизвика изключителен интерес у габровци, дошли да станат свидетели на този паметен за града момент. Повече за историята на манастира и църквата разказа историкът Даниела Цонева, а мъжкият хор при храм "Успение Богородично“ огласиха парка с вдъхновени песнопения.

"В годината, в която се навършват точно 65 години след събарянето на манастира и църквата, паметният символ с камбаната е на своето място. Да го пазим и разказваме историята му, а гласът на камбаната, която ще се чува по всякое време – да ни напомня, че доброто е живо и е във всеки от нас", пишат от Общината.

В народния календар на Благовещение природата се пробужда за нов живот. Лоша дума не се изрича. Казват още, че по този ден се гадае за цялата година, ако вали – ще е плодородна. Ако направим добро, то ще се множи.

Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира.

През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.

По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички.

В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Убежище са намирали Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др.

По време на Освободителната война манастирът е превърнат във военна болница.

През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.

Габровският девически манастир "Св. Благовещение" оставя трайна следа в обществено – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в духовен център на града манастирът "Св. Благовещение" има своя принос в раждането на заветната Свобода.