В църковно-християнския календар днешния празник Андреевден е посветен на Свети Андрей Първозвани, който първи сред апостолите е тръгнал след Христос. Това каза за "Фокус“ етнологът от Регионалния исторически музей в Смолян, Ваня Йорданова. Празникът навсякъде се отбелязва с тържествена църковна литургия. В народния календар Андреевден поставя началото на зимния цикъл от празници. Българите наричат празника Едрей, Едринден, защото в народните астрономически познания денят започва да нараства за сметка на нощта.

Йорданова допълни, че старите българи и родопчани са смятали, че на Андреевден всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено или синапено зърно. Тези представи са в основата на обредите, които са типични за празника, с които се цели да се осигури плодородие през следващата стопанска година. В навечерието на празника рано сутринта на огнището се слага жито, леща, боб и наедряването на зърната се свърза с наедряването на различните култури и с плодородието изобщо.

На сутринта от тези култури се дава на всички в къщата, като от варивото се слага и в храната на добитъка, за да е голям и техния приплод през следващата стопанска година. По малко от сварените зърна се хвърля и нагоре в комина на огнището, с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. В изяждането на това вариво задължително участват младите невести и децата, за да наедреят – да забременеят жените и да пораснат децата. Етнологът отбеляза, че стопанките навсякъде в страната приготвят прясна пита или колаче с издълбана дупка в средата, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата за здраве. На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова работа, за да е спорна и успешна работата. На празничната трапеза семействата нареждат варено жито, нахут, царевица, фасул и пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея, каза още Ваня Йорданова.