Регионална библиотека "Емануил Попдимитров“, заедно с учениците от 4-А клас на Основно училище "Паисий Хилендарски“ отбелязаха кръглата годишнина от рождението на Георги Струмски, предаде репортер на "Фокус“. Презентация, табло, четене, съпътстваха отбелязването на 90 години от рождението на българския творец.  

Роден е на 25 ноември 1932 година с името Георги Асенов Йорданов. По-късно приема псевдонима Струмски. Родното му село е Слокощица, Кюстендилско. Като дете там често вижда художника Владимир Димитров-Майстора да рисува. Струмски завършва гимназия в Кюстендил, а след това - българска филология в Софийския университет. От 1955 до 1960 г. е учител в Пирдоп, Кюстендил и София. През 1958 г. излиза първата му стихосбирка "Две поеми".

В началото на 60-те години на миналия век става редактор в Радио София, а четири години по-късно - главен редактор на в. "Пулс". От 1966 г. е завеждащ отдел "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател". В края на десетилетието издава стихосбирката "Огънят, на който съм се грял".

През 70-те години Струмски написва произведенията си за деца "Наско Защото", "Големият и малкият" и "Художникът и слънцето". Той е носител на наградата "П. Р. Славейков" за детската си книга "Бяло, зелено, червено", отпечатана през 1972 г. По същото време поетът напуска издателство "Български писател" и става заместник-главен редактор на сп. "Обзор". От 1976 г. е главен редактор на детското списание "Славейче". Тогава излиза от печат и стихосбирката му "Докато живея, докато обичам".

През 80-те години публикува още две стихосбирки - "Син на Костадина" и "Рилска тетрадка", както и книгата си "Портрети на момичета и момчета". През 1993 г. издава поетическите сборници "Дете с ябълка" и "След картините на Майстора". Пет години по-късно излизат неговите "Гатанки, броилки, въртележки". Книгата му "Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари" е отпечатана през 2000 г.

Едно от най-популярните му произведения е "Детство мое“!

Детство мое, първо и последно, 

разлюлявай крехко стъбълце. 

Детство мое, детство ненагледно, 

разтуптявай моето сърце. 

Чуйте във видеото песента, в изпълнение на учениците от 4-А клас на Основно училище "Паисий Хилендарски“.

Венцеслав ИЛЧЕВ