Отбелязваме днес 151 години от гибелта на Апостола. По традиция във Видин  на тази дата вече  86 години пред паметника на Левски признателното поколение свежда глава, предаде репортер на "Фокус". Деца от едноименната детска градина, облечени в четнически униформи, рецитират и пеят песни в памет на Апостола. Десетки, са тези, които идват да почетат и поднесат цветя пред паметника на един от най-обичаните български национални герои.

Паметникът на Васил Левски във Видин е първият монумент в дунавския град, издигнат по волята и с усилията на учители, ученици и родители. Идеята за паметник идва от главния учител в началното училище "Васил Левски"  Христо Тричков. Той иска по-случай 65-годишнина от смъртта на Левски през 1938 г. пред училището да се издигне паметник на Апостола. Следват в продължение на години трескави репетиции и представления на младите самодейци на театралната и оперетната сцена, забави, томболи. Приходът от всичките им изяви постъпват във фонд "Постройка паметник на В. Левски". Във видинския държавен архив се пази снимка на учениците от начално училище "Васил Левски" – Видин, участвали в пиеса "Обесването на Левски" на 19 февруари 1934 г. за набиране на средства за изграждане на паметник на Апостола.

Дейно участие в организацията взима и кметът тогава на Видин Бърни Бончев. За паметника ни разказва почетният гражданин на Видин и председател на видинския комитет "Васил Левски" Георги Иванчев.

Още 1930-та година във Видин има основан комитет с името на Левски. През 1937 г. главния учител във видинското училище "Васил Левски"  Христо Тричков започва да събират средства за изграждането му . Средствата са събрани и на 19 февруари 1938 г. паметникът на Апостола  е открит с тържества пред едноименното училище във Видин, където се намира и до днес.

Автор на паметника е  скулпторът родом от Враца Димитър Бучински /1910 г.- 1990/ , който към момента на изграждането му е студент в София.  Бучински, който е ученик на проф. Андрей Николов, дава гипсовата си творба да се отлее в леярната на съгражданите си от Враца братя Константинови. На 19 февруари 1938 г . паметникът бива открит по най-тържествен начин.

Изработеният от Бучински паметник е висок 2 метра и 20 сантиметра и представлява бронзов бюст на Левски, поставен на пиедестал от гранит, върху който са изписани думите: "Ако спечеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си".

Малко известен факт е, че една от най–известната фамилия във Видин - Лилкови взема дейно участие в изграждането на паметника на Васил Левски в дунавския град.  Благодарение на фамилията, до нас днес е достигнала снимка от откриването на паметника. На гърба на снимката пише: "Откриване на паметника на Апостола-19.02.1938 г. Скулптор Димитър Бучински-студент от София. Леярна-братя Константинови от Враца. Фонд "Построяване на паметника на Васил Левски" с  Председател Бърни Бончев-Кмет на Видин. Членове: Христо Тричков-учител.Георги Лилков-търговец, Цветан Лилков-търговец.

Оригиналът на снимката се пази от родственик от фамилията Лилкови – арх.Георги Лилков, който от дълги години живее и работи в Париж.

Какво знаем за фамилията Лилкови? След Освобождението през 1878 г. до 9.ІХ.1944 г. една от най-известните фамилии във Видин е тази на Лилковите. Тримата братя Йоница, Лилко и Марин Николови Лилкови са истински генератори за възходящото развитие на града. Те са най-активни дарители на финансови средства за държавни, общински и църковни нужди,  разказва днес за тях наследникът им проф.Вили Лилков.

Особено внимание братя Лилкови отделят на образователната система. Те считат, че просвещението е най-важния фактор за развитието на България. Не е случайно, че за паметника на  Васил Левски през 1937 г., синът на Лилко Николов – Ценко, без да е член на сформирания инициативния комитет за построяване на паметника, дарява голяма сума пари, която не достига за изграждането на паметника. Дарената сума възлиза на половината от стойността му.

Много талантливи деца от Видин завършват висшето си образование през годините до 1944 г., със стипендии, осигурени от братя Лилкови.

След 9.ІХ.1944 г. фамилията Лилкови е разпиляна и интернирана. На 1.VІІІ.1950 г. органите на Държавна сигурност дават два часа на членовете й да си съберат багажа, който може да носят на ръце и я извозват до гара Видбол, в товарните вагони, които ги откарват в с. Воденичене, Пазарджишко.

Днес голямата и богата фамилия, с огромно влияние в развитието на Видин, се е разпръснала в страната и в чужбина. Сред най–известните от нея са проф. Вили Лилков, арх. Георги Лилков,  Цеци Лилков .

Ирена Данаилова