Правейки го възможно най-асиметрично, създателите на Преспанското споразумение като че ли изобщо не са планирали то да бъде обект на международен правен дебат. От сегашното безпокойство и "аргументиране" на гръцките политици заради самото съществуване на Преспанското споразумение въобще става още по-видимо, че те не са очаквали този документ, макар и двустранен, да бъде обвързващ за тях, а когато те (ще) се позовават на международното право, то трябва да е само тяхна изключителна привилегия – нищо на "втората страна“, т.е. на Македония. И така, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис все още не може да се примири, че със споразумението от Преспа Гърция (уж) "дава националност и език на своите съседи", пише вестник "Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

"Незаконностите на Скопие по отношение на името на държавата идват и от факта, че Преспанското споразумение беше лошо споразумение. Предупредих в парламента, че е проблематично за интересите на Гърция, даването на националност и език на съседите. Още тогава, когато гласувахме против, подчертах, че ще го намерим пред нас“, казва гръцкият премиер Мицотакис в едно от почти ежедневните си изявления за Преспанското споразумение през последните две-три седмици.

От друга страна, във вътрешния гръцки дебат, политическата опозиция на Мицотакис, бившият министър на външните работи и подписал Преспанското споразумение Никос Коциас, твърди, че "с едно споразумение успя да заличи една страна и един народ с цялата неговата история, традиция, култура и ценности“.

Така в тези последни публични изказвания на двамата гръцки политици (Мицотакис и Коциас), според нашите събеседници, професори и психолози, се разпознава високо ниво на присъствие на "комплекса на (гръцките) богове“, които имат властта и правото да дават и отнемат нечия националност, език, история, традиция, култура, ценности... Македония като държава е създадена от македонския народ, на който никой не е дал и не може да заличи тяхното съществуване, заедно с тяхната националност, език, история, традиция, култура, ценности...

Изказвания с подобен "богокомплексен“ разказ на политици от XXI век изобщо не влизат в концепцията и принципите на съвременното международно право, основано на демократични и хуманистични ценности, на равния суверенитет на държавите, равенството и правото на самоопределяне и самоназоваване на народите. В реален цивилизационен контекст самочувствието и арогантността на гръцките политици, че имат право да не го спазват и че са над международното право, отдавна трябваше да тревожи и алармира ЕС и международната общност за "заразната“ деструктивност на водене на политика на такива анахронични постулати, неподходящи за съвременните демокрации. "Заразността“ на подобна безпринципна външна политика вече е видима в примера на България, която, насърчена от Преспанския договор, очаква по какъвто и да е начин да получи от Македония същите асиметрични ползи, права, които не й принадлежат – разбира се, не- независимо реципрочно или с изнудване.

Македония като държава е създадена от македонския народ, на който никой не е дал и не може да заличи съществуването му, заедно с националността, езика, историята, традицията, културата, ценностите... Самият факт, че чрез квази-двустранни договори, през политическо инженерство и международен натиск се полагат "богокомплексни" усилия за принудително "заличаване" на Македония, македонците и македонството, като понятие и национална идентичност - това само доказва тяхната автохтонност, уникалност и реалност, както в историята, така и в настоящето.

"Никой не дава и не отнема нация, народност! Народът (нацията) или съществува, самосъздал се е автохтонно, или не съществува и не може да бъде измислен. Безсмислено е някой в ​​XXI век да казва, че е дал или заличил нечии "националност, език, държава"... Безсмислени са изказванията на гръцките политици, безсмислено е и Преспанското споразумение, в което "общият интерес" е само от едната страна - Гърция. Срамно е в XXI век да има международно споразумение, според което някой си мисли, че има право да определя нечия национална идентичност, език, култура или да формира нечия история. Това е безпрецедентна ситуация, пълен абсурд, още повече че този договор беше наложен на Македония. Всяко наложено споразумение не е решение. Мисля, че в Македония като начало трябва да се сформира експертен екип, който да вземе всички мерки този договор да бъде юридически анулиран“, казва историкът Тодор Чепреганов.