17:31 / 23.08.2026
1038
Според данни от западни разузнавателни източници Русия е започнала нова вълна от диверсии в европейски оръжейни заводи, като атаките са внимателно планирани така, че да не се преминава границата, при която ще се задейства член 5 – клаузата за взаимна отбрана на НАТО. Както пише The Telegraph, Кремъл вербува местни членове на престъпни групи за диверсии в отбранителни предприятия, опитвайки се да провери решимостта на Алианса.
В нощта на 15 август е подпалена сграда, принадлежаща на естонската компания Milrem Robotics, доставчик на безпилотни наземни превозни средства за Въоръжените сили на Украйна.
На 10 август силен взрив прогърмя в завода на компанията EMCO, един от най-големите частни производители на оръжие в България, който произвежда 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна. Пожарът възникна вследствие на запалване на камион, паркиран до склада.
Три дни по-късно експлозия разтърси завода за производство на боеприпаси, принадлежащ на компанията KNDS Ammo Italy, в Колеферро, в покрайнините на Рим. Този път причината, както се съобщава, е все още неизяснен пожар, избухнал в цеха за преработка на барут.
"Както италианските, така и българските официални лица се опитаха да омаловажат евентуалната намеса на Русия в тези инциденти. Но... Русия много рядко оставя каквито и да било доказателства, които биха позволили тези атаки да бъдат пряко приписани на Москва“, пише британското издание.
По-рано представители на западните разузнавателни служби отбелязаха, че руското ГРУ е преминало от използването на висококвалифицирани агенти към използването на престъпни групировки.
Офицерите от ГРУ вече не пристигат в Европа. Вместо това те установяват връзки в рамките на престъпните групировки, за да могат те да действат като посредници в целевата страна, като използват онлайн месинджъри като Telegram. След това посредниците разпределят местните задачи между новобранците, на които се плаща в криптовалута и които често дори не подозират, че работят за руснаците.
Както отбелязва изданието, страните-членки от Източния регион, като Полша или балтийските държави, осъждат много по-активно руската агресия в Европа. Но страните, разположени по-на запад, като Италия и Германия, често не желаят да приписват инцидентите на Москва поради опасения от ескалация.
Именно това разделение между западните съюзници Кремъл се стреми да използва.
"С всяка атака, която остава безнаказана, руснаците събират полезна информация за това докъде могат да стигнат в нарушаването на границите на НАТО. Това превръща всяко нарушение в игра на оцеляване между западните столици и Москва“, подчертават от британския вестник.
В миналото европейските дипломати и военни офицери можеха да използват неофициални канали за връзка с Москва, за да контролират ескалацията, знаейки, че никоя от страните не иска да воюва с другата.
Но много от тези тайни канали за връзка се изчерпаха в годините след руската инвазия в Украйна.
Според генералния секретар на НАТО Марк Рюте, тъй като Путин подготвя Русия за нападение срещу НАТО "в рамките на пет години“, западните официални лица разглеждат тази хибридна атака като потенциален предвестник на нападение.
