На 87-годишна възраст почина Силвио Берлускони, основателят и постоянен лидер на партията "Напред, Италия", оглавявал три пъти правителството в Рим.

В началото на април, след като беше хоспитализиран с пневмония, стана ясно, че от две години политикът от страда от хронична миеломоноцитна левкемия, на фона на която е развил белодробна инфекция. Поради тази причина бе подложен на курс от химиотерапия. След това Берлускони прекара повече от месец в клиниката "Сан Рафаеле“ в Милано и отново бе хоспитализиран на 9 юни – само седмици, след като бе изписан от здравното заведение. Медиите в Италия публикуваха множество материали, посветени на живота и кариерата на една от най-колоритните фигури на съвремието. 

В политиката

Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано. За него най-добре подхожда определението "човек, който сам създаде себе си“. След повече от 20 години успешна предприемаческа дейност в строителния и телекомуникационния бизнес, вече милионер, Берлускони се насочва към политиката и за първи път става министър-председател през 1994 г. Макар да не успява да се задържи дълго на власт, то след вторите избори през 2001 г. Берлускони стана единственият ръководител на правителството в следвоенната републиканска история на Италия, който е запазил поста си през всичките пет години мандат. Той става министър-председател за трети път през 2008 г. Мандатът му, според мнозина наблюдатели, приключва през 2011 г., когато финансовите показатели за състоянието на икономиката на Италия бяха, както смятат много от поддръжниците му, изкуствено завишени. В резултат Берлускони бе принуден да подаде оставка.

Почти от самото начало на политическата си кариера Берлускони е преследван от съдебните и следствените органи. Срещу него са открити десетки, ако не и стотици разследвания по обвинения, вариращи от измама и корупция до връзки с мафията. Само един процес - по делото за измама на неговата компания "Медиасет“, завърши с осъдителна присъда, която впоследствие бе заменена с изискване за извършване на социални дейности. Това обаче доведе до факта, че Берлускони бе принуден да напусне Сената (горната камара на парламента), в който бе избран, и също така блокира пътя му към активна политическа работа за няколко години. Въпреки това той винаги е оставал начело на своята партия – "Напред, Италия", която в момента е част от управляващата коалиция.

Като цяло 20 години италианска политика се свързват с "ерата на Берлускони", която той напълно промени, включително чрез комуникационни инструменти. Берлускони винаги е бил яростен противник на комунизма и привърженик на либералния капиталистически модел. Това обаче не му попречи да се превърне, както го наричаха мнозина, в "адвокат на Русия". По време на неговото управление Групата на седемте се разшири до Г-8 с приемането на Русия. За първи път руския лидер бе поканен на срещата на върха, която се проведе през 1996 г. в Неапол. През годините на срещи на високо ниво Берлускони изгради лично приятелство с руския президент Владимир Путин.

Семейни отношения

Като ученик пее на круизни кораби. Вече на преклонна възраст Берлускони записва диск с песни със стария си приятел от Неапол Мариано Апичела. Самият политик пише част от текстовете на песните, като всички те са посветени на любовта. В личния си живот Берлускони се славеше като доста вклюбчив, като винаги предпочиташе спътници, по-млади от себе си. Втората му съпруга, с която той живя почти 30 години (20 от тях законно женени), Вероника Ларио бе с 20 години по-млада и му роди три деца. От първия си брак Берлускони има две деца, най-голямата дъщеря Марина се смята за негласен основен наследник на баща си, въпреки че нито едно от децата никога не е било представено в политиката. Всички те по някакъв начин се занимават със семеен бизнес, ръководейки различни области на холдинга Berlusconi Fininvest.

Берлускони се раздели с Ларио след шумен скандал заради любовта на политика към млади момичета. А следващата му спътница Франческа Паскале бе с повече от 50 години по-млада от него. Приблизително същата разлика имаше между Берлускони и последната му полуофициална съпруга – депутатът от "Напред, Италия" Марта Фашина.

Името на Берлукони бе замесено и в скандал с използването на услугите на малолетни проститутки. В крайна сметка той бе оправдан, но делото предизвика сериозно ехо в политическата му кариера.

В Италия отношението към Берлускони винаги е било двусмислено. Той винаги е имал доста голям слой от поддръжници и още по-голям слой такива, които го мразят. Въпреки това, с течение на времето, появата на други политици от новото поколение, дейността на Берлускони започва да се преоценява. И дори опонентите му започнаха да се отнасят към него по-снизходително. Малцина са тези, които не са съгласни с твърдението, че Берлускони остави значителна следа, независимо дали положителна или отрицателна, в историята на Италия.