Министерството на отбраната на Индия подписа договор на стойност 62 370 крора рупии, или приблизително 7 милиарда долара, за закупуване на 97 леки изтребителя Tejas Mk1A, което представлява най-голямата поръчка, която някога е получавала тази проблемна и дълго забавена програма, пише Military Watch Magazine.

Поръчката ще финансира закупуването на 68 едноместни и 29 двуместни варианта на самолета, като подписването й съвпада с извеждането от експлоатация на прекия предшественик на Tejas, МиГ-21, на 26 септември. Доставките са планирани да започнат през 2027–2028 г., като новият вариант на Tejas има леко подобрена авионика в сравнение с предишните модели.

Tejas направи първия си полет на 4 януари 2001 г., като програмата датира от близо 40 години. Първите самолети бяха приети в експлоатация едва през февруари 2019 г., 18 години след първия полет на този тип, с ограничена временна бойна способност.

Превишението на разходите за Tejas го превърна в един от най-скъпите изтребители в своя клас по тегло и тяга, като цената му е над два пъти по-висока от тази на китайския JF-17 Block III с подобни характеристики, който се закупува от съседните Пакистан и Азербайджан. Основните фактори за високата му цена са по-ниските нива на ефективност в индийския сектор на бойната авиация, както и особено високите разходи за американския двигател F404 и израелската авионика на самолета.

С цена от приблизително 72 милиона долара на самолет, изтребителите са значително по-скъпи от руските Су-30МКИ, които съставляват основата на индийската флота, въпреки че цената на Су-30, произведени по лиценз в Индия, е значително по-висока – близо 90 милиона долара.

Това се случва въпреки че Су-30МКИ е много по-голям самолет с над два пъти по-голяма тежест, три пъти по-голяма мощност на двигателя и радар, който е почти четири пъти по-голям. Въпреки значителната си цена на закупуване и ограничения си боен потенциал в момента, като много лек самолет, разходите за поддръжка и необходимостта от техническо обслужване на Tejas остават на ниско ниво, като се очаква степента на готовност да бъде висока след влизането му в експлоатация в голям мащаб.