12:55 / 05.10.2026
429
"Бразилският президент Лула забрани онлайн залаганията, докато надпреварата за президентските избори става все по-оспорвана", написа преди изборите в неделя Internazionale, а статията бе препубликувана от Reuters и The Guardian. Global Gaming Insider публикува общирен материал за атаката на неговия конкурент върхи забраната. Резултатът не закъсня и Лула да Силва загуби първия тур на президентските избори след остър конфликт с футболните клубове и спортните федерации в страната, които загубиха голяма част от финансирането си, а хазартният бизнес започна на се прехвърля в сивия сектор.
Това показват резултатите от изборния ден в най-голямата държава в Южна Америка. Само допреди броени седмици настоящият държавен глава имаше стабилна преднина в социологическите проучвания, но след преброяването на гласовете остана втори зад основния си конкурент — Флавио Болсонаро, който изненадващо оглави класирането с малко над 47% от гласовете. Вторият тур е насрочен за 25 октомври, но редица бразилски медии определят шансовете му за обрат като минимални, посочвайки като нов вероятен лидер Флавио Болсонаро — син на бившия президент Жаир Болсонаро (2019–2023 г.).
Бразилски и западни медии посочват, че основната причина за ниският резултат на Лула, че от края на септември голяма част от спортната общественост се обърна срещу него.
Мярката остави 14 от елитните клубове в Серия А ("Бразилейро") без техните генерални спонсори, като за 10 от тях това бяха рекордни договори в историята им.
Общата стойност на загубените спонсорски споразумения за годината се оценява на близо 200 милиона евро. Шампионът "Фламенго", зад който стоят над 40 милиона фенове, остана без приходи от над 45 милиона евро годишно, а Бразилската футболна федерация загуби договора си за трите национални трофея на стойност между 32 и 34 милиона евро на сезон.
Решението на правителството даде тласък на нелегалния хазартен пазар. Според анализи, над 7 милиарда долара рискуват да се влеят в сивия сектор след спирането на легалните онлайн оператори.
Първи срещу мярката се изправиха грандовете "Фламенго" и "Палмейрас", последвани от редица други клубове. Клубовете отказаха да участват в организираната от Министерството на спорта спешна среща и обявиха бойкот на политическия диалог. Впоследствие футболният сектор премина към юридическа офанзива.
По информация на водещото бразилско издание UOL, ръководството на "Фламенго" сезира Върховния федерален съд (STF). На 30 септември съдия Луис Фукс официално допусна клуба като заинтересована страна по делата срещу забраната.
От "Фламенго" аргументираха позицията си с риска внезапният прекъснат приход да застраши не само футболния тим, но и олимпийските спортове, финансирани от клуба. Само 48 часа след решението за забраната, платформи на компанията Meta ограничиха възможността за пускане на реклами от профилите на Лула във Facebook и Instagram, и то броени дни преди изборите.
Случаят в Бразилия е ярък пример как пълната забрана на легален сектор може да доведе до тежки политически и икономически последици.
Хазартът безспорно трябва да бъде строго регулиран - с цел защита на децата, уязвимите групи и борба с нелицензираните оператори.Това следва да послужи за предупреждение и към българските политици, които борейки се за рейтинги с гръмки лозунги за защита, често пъти забравят, че забраната обикновено води до бум в сивия сектор.
ФОКУС припомня, че този месец турският футбол преживява най-тежката си седмица от години. Футболната федерация TFF изпрати пред дисциплинарната си комисия 448 настоящи и бивши клубни ръководители, уличени в залагания, полицията задържа шефа на съдиите Ферхат Гюндогду и рефер от Суперлигата по подозрения за нелегален хазарт. Всичко това се случва в държава, в която частният хазарт е забранен от близо три десетилетия, а нелегалният пазар по оценки на самото турско правителство достига до 60 млрд. долара.
България е пред ключов избор
Бъдещето на хазартния сектор у нас поставя страната ни пред огромна и страшна дилема, която крие още по-громни рискове.
Докато проекта на Румен Радев и първоначалните предложения залагат на строги ограничения върху рекламата, засилена дигитализация и директна връзка с НАП с цел ограничаване на зависимостите и защита на подрастващите, призивите за тотална забрана заплашват да постигнат обратен ефект.
Политици като Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков (искащи пълна забрана на хазарта) трябва да погледнат резултатите в други държави.
Примери като Италия, Турция и Бразилия ясно показват, че пълното ограничаване на легалния пазар не премахва търсенето, а единствено пренасочва десетки милиарди към сивия сектор, офшорните сайтове и нелегалните залози, лишавайки бюджета от стотици милиони евро данъчни приходи и спортните клубове от основните им спонсори.
