Опитите на Запада да предостави на Украйна достатъчно количества боеприпаси за ефективно отблъскване на руските сили се натъкнаха на голяма пречка – вековната швейцарска традиция на неутралитет, коментират в редакцията на американския вестник The Wall Street Journal.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора й.

Тази богата алпийска страна е развила силна оръжейна индустрия, но е твърдо ангажирана с принципа за ненамеса в чужди войни. И именно ангажиментът за забрана на износа и реекспорта на оръжия и боеприпаси за военни зони пречи на европейските членове на НАТО да прехвърлят собствените си запаси от швейцарски оръжия и боеприпаси в Украйна.

В момента тази забрана се прилага за редица доставени от Запада оръжейни системи, като батaрeи за противовъздушна отбрана и танкове. Ето защо той настоява швейцарският парламент да преосмисли един от стълбовете на националната си идентичност.

Забраната се превръща в още едно тясно място във вече пренапрегнатите вериги за доставка на оръжия и боеприпаси, тъй като Украйна изразходва много повече снаряди и ракети на месец, отколкото западните й партньори могат да произведат.

В допълнение към натиска от Запада, депутатите от комисията по външни работи на украинския парламент планират да изпратят специална делегация в Берн, административната столица на Швейцария, за да настояват страната да промени политиката си.

"Те трябва да положат повече усилия, за да помогнат на Украйна“, подчерта председателят на комисията Александър Мережко.

Испания и Дания подадоха жалби, след като Берн отказа да им позволи да изнесат в Киев системата за противовъздушна отбрана Aspide и бойните машини на пехотата Piranha III, като и двете използват части, произведени в Швейцария.

Берлин многократно е призовавал Берн да промени политиката си, след като Швейцария отказа да му даде разрешение да изпрати в Украйна произведени в страната боеприпаси, придобити от ФРГ преди десетилетия. Те включват снаряди за зенитно-ракетната система Gepard. В резултат на това Киев е принуден да пести боеприпаси, което намалява ефективността на критичните оръжейни системи.

"В случая с Украйна не става дума за неутралитет, става въпрос за зачитане на правото на самоотбрана, за защита на върховенството на закона, за защита на Хартата на ООН“, поясни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през януари.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на свой ред заяви, че Швейцария просто не може да избере да не участва. "Всеки трябва ясно да дефинира своята позиция: закон или върховенство на силата, демокрация и основни права или автокрация", коментира по-рано тя.

Засега Берн казва, че не може да отмени забраната, защото тя е част от конституционния ред на Швейцария.

Традицията на неутралитета на страната датира от 1515 г., когато Швейцарският съюз е победен от Франция. Оттогава нататък Швейцария се опитва да стои настрана от европейските войни и съседните сили признават нейния неутрален статут в Парижкия договор от 1815 г. В резултат на това Швейцария успява да остане неутрална дори по време на двете световни войни.

Днес Берн заема позицията на т.нар. въоръжен неутралитет, регламентиран от международни договори и вътрешно законодателство. Това означава, че страната разполага със значителни сили за защита на суверенитета си, но в същото време се въздържа от участие в чужди конфликти.

Въпреки това, в първите седмици след началото на войната в Украйна, европейски лидери и местни активисти успяха да окажат натиск върху Берн да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, което накара Москва да постави Швейцария в списъка на "неприятелски държави".

Натискът от страни като Германия, която е най-големият купувач на швейцарски оръжия и която заплаши да анулира дългосрочни договори с швейцарски компании, също предизвика дискусии в парламента на конфедерацията. Депутатите обсъждат въпроса за въвеждане на промени в законите, които ще позволят на избрани трети страни да реекспортират оръжия и боеприпаси, произведени в страната.

Швейцарските законодатели са изготвили поредица от поправки към закона, регулиращ търговията с оръжие, за да позволят разрешения за реекспорт, но все още не е ясно дали тези поправки ще получат мнозинство в парламента. Дори ако предложението бъде прието скоро (което може да отнеме три до шест месеца), промените ще влязат в сила в най-добрия случай в началото на следващата година, разкриват източници.

"Ако разрешим реекспорта на оръжия швейцарско производство, то няма да наруши нашата традиция на неутралитет, докато ако не го направим, това може да унищожи нашата оръжейна индустрия“, казва Тиери Буркарт, високопоставен депутат от либералите, изготвил предложението за изменение. "Оръжията са създадени за война и ако ние откажем да доставяме на нашите партньори, можем също така да ликвидираме собствената си оръжейна индустрия наведнъж“.

Сега много е заложено на карта, твърди Буркарт: Швейцария е 14-ият най-голям износител на оръжия в света. Тази индустрия представлява около 1% от брутния вътрешен продукт на страната.

Предложението на политика предвижда предоставянето на специално разрешение на 25 държави, които споделят швейцарските ценности и законови разпоредби относно контрола върху оръжията, за реекспорт на произведени в Швейцария оръжия и боеприпаси за трети страни. Тези страни - европейските партньори на Швейцария, както и САЩ, Канада, Австралия и Япония - ще могат да реекспортират само пет години след закупуването на оборудването.

Ако бъде прието, предложението на Букхарт също така ще позволи една схема - сто германски танка Leopard, които швейцарските въоръжени сили преди това са консервирали, да бъдат изпратени обратно на производителя или на трета страна за последващо прехвърляне в Украйна.

Тази инициатива срещна съпротива от страна на пацифистката "Зелена партия“, крайнодесни групи, някои фракции на консервативния блок и лявоцентристите. В Швейцарската народна партия, която е най-голямата политическа сила в страната, мненията по този въпрос са разделени - законодателите от дясното крило са против обсъжданата инициатива.

Ерик Нусбаумер, депутат от Социалдемократическата партия, подкрепящ инициативата, заяви: "Не можете да се криете зад неутралитет в този уникален конфликт. Една страна беше брутално нападната и дори малка държава като Швейцария трябва да намери начин да подкрепи своите съседи“.

Докато дебатът продължава в Швейцария, европейските партньори на Украйна се борят да заменят произведените там боеприпаси с доставки от други страни.

Бразилия, която разполага със значителни запаси от снаряди за системите Gepard и Leopard, засега е отхвърлила исканията на германския канцлер Олаф Шолц за закупуването им. По време на държавното посещение на Шолц в Бразилия през януари президентът Луиз Инасио Лула да Силва отказа да достави боеприпаси. Според Лула не му е ясно какво точно е провокирало конфликта - дали териториалните претенции на Русия, желанието на Украйна да се присъедини към Европа или друга причина.

Лула подчерта необходимостта от изясняване на причината за военния конфликт между Русия и Украйна: "Заради НАТО ли започна?“