16:01 / 14.07.2026
789
Руският президент Владимир Путин се превърна от сериозен партньор на Китай и пример за подражание във виртуален петиционер в отношенията си с китайския лидер Си Дзинпин. Четири години война в Украйна и икономическата изолация доведоха до това, че отношенията между двете страни стават все по-небалансирани, смятат колумнистите на The Wall Street Journal.
След като Путин демонстративно прекъсна контактите със Запада, Русия на практика се превърна в по-млад партньор на Поднебесната империя, а сега Пекин "внимателно и незабележимо, но манипулира Русия в своя полза“.
Според авторите на статията, които са разговаряли с длъжностни лица и анализатори както в Китай, така и в Русия, Пекин тихо подобрява отношенията си с руската управляваща класа, без да се ограничава само до Путин и най-близкото му обкръжение.
"Китайците укрепват връзките си с чиновници и елити, които ще оформят бъдещето на Русия след оттеглянето на Путин“, отбелязва WSJ.
Според източник, близък до руските специални служби, в Русия все по-често се разкриват случаи на китайско шпионство и вербуване на чиновници от средното ниво, но Москва не бърза да оповести тази информация или да я обсъди с Пекин, опасявайки се да не влоши отношенията си с един от ключовите си съюзници.
При това анализаторите отбелязват, че антизападните настроения са толкова дълбоко вкоренени в руското общество и институции, че ще преживеят Путин, който по всякакъв начин ги подклаждаше.
Пекин вече в много отношения е подчинил Русия и е постигнал значителни отстъпки, но не го демонстрира публично, за да не унижи Кремъл и Путин лично.
"Китай наистина има чудесна възможност да превърне Русия в свой гигантски Лаос, гигантски Пакистан. Страна, която зависи много повече от Китай, е много по-тясно свързана с него и възприема Китай като образец и източник на представи за съвременността“, смята китаеведът, директор на Берлинския център за представяне на Русия и "Карнеги Евразия“ Александър Габуев.
Според него Пекин "внимателно, но настойчиво“ принуждава Москва да действа в негов интерес, като формира отношения и структури, които ще действат в продължение на десетилетия.
Ако Путин счита съседните страни — държавите от бившия СССР — за зона изключително на руски интереси, с което, например, се обяснява и неговото нахлуване в Украйна, то той бавно, макар и неохотно, отстъпва Централна Азия на Китай.
Като пример WSJ посочва факта, че руския президент дълго време се противопоставяше на идеята юанът да стане основна валута на създаващата се Шанхайска банка за развитие на Организацията за сътрудничество, която трябва да финансира проекти в Централна Азия, но през последната година Си Дзинпин успя да извоюва тази важна отстъпка от Путин.
Китайски правителствени съветници и дипломати твърдят, че финансовата изолация е принудила Русия да преразгледа позицията си и сега тя е готова да стане член на банката, като в замяна търси гаранции, че дейността ѝ няма да бъде ограничена от западните санкции.
Както отбелязват анализаторите, Русия остава суровинна придатка на Китай, като му доставя предимно петрол и газ с големи отстъпки, както и други природни ресурси. Опитите на Москва да подтикне Пекин към изграждането на газопровода "Силата на Сибир – 2“ се оказаха неуспешни, което най-ясно свидетелства за истинското отношение на Китай.
Намеренията на руската делегация през май 2026 г. да реши този въпрос се провалиха, въпреки че Путин настояваше за постигане на споразумение. Нещо повече, на руснаците беше посочено, че занапред не трябва да повдигат този въпрос, докато не се съгласят с условията на Пекин. Сред подписаните на следващия ден 42 споразумения и декларации нямаше документи за "Силата на Сибир – 2“.
