09:47 / 13.11.2026
0
Черно море се превърна в най-смъртоносния морски район в света през тази година, изпреварвайки дори Ормузкия проток. Над 30 моряци са загинали при нападения срещу търговски кораби, а повече от 20 се водят за изчезнали. Ескалацията на ударите между Русия и Украйна вече застрашава корабоплаването край България и Румъния и поставя под натиск сигурността по източния фланг на НАТО. Това става ясно от анализ на американския вестник The Wall Street Journal.
От началото на годината в Черно море са извършени над 300 нападения, сочат данни на компанията за морска сигурност "Амбрей". При тях са загинали повече от 30 моряци, а над 20 се водят за изчезнали. Данните са събрани от Турската асоциация на корабособствениците, платформата за проследяване на кораби "МаринТрафик" и местните власти.
За сравнение, от началото на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари в Ормузкия проток и по-широкия регион на Близкия изток са регистрирани около 130 нападения, при които са загинали 25 моряци, според Международната морска организация.
Русия атакува търговски кораби, превозващи украински хранителни продукти през Черно море, докато Украйна нанася удари с дронове по руски плавателни съдове, пристанища и петролни терминали. В резултат корабните компании до голяма степен се оттеглят от районите край Украйна и Русия. Опасността обаче вече се разпространява на запад, към морските пространства на две държави от НАТО.
Само през октомври осем търговски кораба са били поразени с дронове в териториалните води или прилежащите морски зони на България и Румъния. Други два плавателни съда са атакувани в българската изключителна икономическа зона, а още един е бил ударен в украинското пристанище Измаил на река Дунав, след като е плавал покрай българското и румънското крайбрежие. Почти половината от нападенията са довели до загинали, ранени или изчезнали членове на екипажите, посочва "Уолстрийт Джърнъл".
Сред най-тежките инциденти са ударите срещу кораби край българския и румънския бряг. На 5 октомври товарният кораб "Рояд Мамадов" беше поразен с дронове в изключителната икономическа зона на Румъния. При атаката загинаха двама моряци. Ден по-късно корабът "Алфа Ватан" потъна след удар с въздушни и морски дронове в българската изключителна икономическа зона, а екипажът му беше обявен за изчезнал. Другият атакуван плавателен съд – "Ейбъл", също получи повреди, но моряците на борда бяха спасени.
Според анализ на "Амбрей", цитиран от специализираното издание Seatrade Maritime, трите кораба, атакувани на 5 и 6 октомври, са извършвали превози до или от дунавски пристанища и вероятно са били избрани заради връзката им с украинския зърнен износ. Компанията определя разширяването на нападенията към изключителните икономически зони на две държави от НАТО като съществена промяна в географския обхват на конфликта. В същото време предупреждава, че рискът от погрешно идентифициране на плавателни съдове, съпътстващи щети и невзривени боеприпаси в западната част на Черно море се увеличава.
Нападенията се вписват в по-широкото напрежение по източната граница на НАТО, където европейски представители обвиняват Москва и за нарушения на въздушното пространство, кибератаки и саботажни действия. Според "Уолстрийт Джърнъл" България и Румъния са особено уязвими заради по-слабо развитите си военни способности и структури за гражданска защита в сравнение с други европейски държави. Съюзниците от НАТО вече разполагат допълнителни ресурси в подкрепа на сигурността в региона.
ФОКУС припомня, че в понеделник стана ясно, че Европейската комисия ще ускори създаването на център за морска сигурност в Черно море в отговор на зачестилите нападения. Инициативата цели да засили наблюдението и координацията между държавите в региона, без Брюксел да посочва Русия като извършител на конкретните атаки.
Черно море е ключов търговски коридор между Европа и Азия. Излаз на него имат шест държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Особено важно е значението му за износа на украинска селскостопанска продукция, от която зависи продоволствената сигурност на редица държави в Африка и Близкия изток.
След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. морето стана арена на интензивни военноморски действия и нападения срещу търговски съдове. След период на относително затишие и прекратяване на международно договорения зърнен коридор през 2023 г. Украйна създаде собствен маршрут за износ, но руските удари срещу пристанищната инфраструктура продължиха.
Новата ескалация вече има видим ефект върху международното корабоплаване. Броят на корабите, навлизащи в Черно море през Босфора, е намалял с 41% през октомври спрямо същия месец на 2025 г. Общият брой на преминаванията в двете посоки е спаднал с 38%, показват данни на неправителствената организация "Глобал Фишинг Уоч", цитирани от американското издание.
Данните за трафика показват, че корабите все по-често избягват северните и централните части на Черно море и се придържат по-близо до бреговете. Така конфликтът между Русия и Украйна не само отнема човешки животи, но и променя маршрутите на международната търговия, превръщайки сигурността на мореплаването в ново предизвикателство за НАТО.
