Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Останалите бойци в частната военна компания "Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин превърнаха Централноафриканската република в своя основна африканска база и печелят не само от злато, но и от мащабна търговия с трамадол, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на източници.

Според изданието до 500 бивши наемници контролират района на горното течение на река Убанги, през който се извършва контрабанда на трамадол. Лекарството, известно като "кокаин за бедните“, се употребява масово от миньори и бойци от въоръжени групировки.

Преди бойни операции, както твърдят американските журналисти, командирите на "Вагнер“ раздават на подчинените си големи дози трамадол, за да потиснат страха и да засилят агресията.

Аналитичният център Global Initiative пише, че незаконният износ на злато носи на структурите на "Вагнер“ около 180 милиона долара годишно, а търговията с трамадол се е превърнала в още един важен източник на приходи. По-голямата част от лекарството идва от Индия през Демократична република Конго, след което се пренася през река Убанги в Централноафриканската република и оттам в съседните държави.

През последната година търсенето на наркотика е нараснало толкова много, че цената му в региона се е утроила.

При това се отбелязва, че днес останалата част от групировката се ръководят от сина на Пригожин – Павел.

Според източници ветераните от "Вагнер“ са дълбоко интегрирани в армията и проправителствените милиции на ЦАР, контролират контрабандните маршрути и доставят трамадол на елитната президентска гвардия и на свързаните с властите младежки формирования. Печалбата от търговията се използва за закупуване на оръжие и финансиране на въоръжени групировки.

Експертите подчертават, че относителната изолация на Централноафриканската република е позволила на "Вагнер“ да запази значителна автономия дори след преминаването на по-голямата част от операциите на групировката под контрола на руската държава.

В същото време ианализаторите се опасяват, че влиянието на бившите наемници ще продължи да се разширява извън границите на ЦАР, включително в съседния Судан, където според данните им те си сътрудничат със Силите за бързо реагиране, воюващи срещу централното правителство.