Докато прекият конфликт между Израел и Иран продължава вече четвърти ден, членовете на руския политически елит осъзнават, че той може да унищожи най-близкия съюзник на страната в Близкия изток - вторият, който пада за по-малко от година, пише The Washington Post.

Когато Израел започна да бомбардира иранските ядрени съоръжения рано в петък и да убива командирите им, някои представители на московския елит първоначално видяха в това възможност за Русия.

"Само среща на високо равнище между Русия и САЩ, между Путин и Тръмп, може да предпази света от катастрофа“, заяви влиятелният московски магнат Константин Малофеев, като предположи, че Русия може да използва дългогодишните си отношения с Иран, за да го привлече на масата за преговори за ядрена сделка в замяна на оттеглянето на подкрепата на Съединените щати за Украйна.

"На фона на всичко това исканията на Киев [за помощ] изглеждат нелепи. ... Време е американците да оставят Украйна на нас."

Руският президент Владимир Путин веднага се предложи като посредник в телефонните разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и президента Доналд Тръмп.

Руските анализатори също така прогнозираха, че новият конфликт ще отвлече вниманието на света от военните действия на Русия срещу Украйна и че произтичащият от това скок на цените на петрола ще попълни все по-изцедената руска хазна.

Но тъй като Израел разширява нападенията си все по-дълбоко в иранските градове и се насочва към съоръжения за производство на енергия и производствени мощности, в Русия нараства тревогата, че израелските нападения могат да доведат до смяна на режима в Иран и до потенциална загуба на един от най-важните съюзници на Русия в усилията ѝ да създаде "антизападен съюз“.

"Ситуацията се развива в опасна за Русия посока“, заявява Константин Затулин, ръководител на влиятелния московски Институт за ОНД, който е близък до руските служби за сигурност, пишейки в Telegram. В сряда институтът ще проведе конференция с иранското външно министерство на тема "Руско-иранското сътрудничество в променящия се свят“.

Един от руските учени, близък до висши руски дипломати, е заявил, че очаква руските участници да наблюдават внимателно иранските си колеги по време на конференцията за евентуални сигнали за нестабилността на режима.

"Не е ясно дали натискът от страна на Израел ще доведе до отслабване на режима. Външната заплаха може да доведе до обратното и да обедини обществото", заявява той, говорейки при условие за анонимност, за да говори откровено по темата. "Къде са границите на тази стабилност - това е най-важният въпрос. Трудно е да се прецени."

Други руски анализатори заявяват, че се опасяват, че иранският режим става все по-крехък.

От началото на пълномащабната си военна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Москва се сближава все повече с дългогодишния си съюзник Техеран. Тя разчиташе до голяма степен на стабилни доставки на евтини ирански безпилотни самолети и ракети за бомбардиране на Киев и други украински градове, поне доскоро, когато пусна собствени линии за производство на безпилотни самолети.

През януари Москва и Техеран подписаха споразумение за стратегическо партньорство, с което официализираха близките си връзки, но не пожелаха да създадат пълноценен военен съюз.

"Най-голямата заплаха е, че при всяко разрешаване на кризата съществува риск за позициите на Русия в региона. Ако Нетаняху успее да окаже натиск върху ислямската република и да провокира смяна на режима, тогава е твърде вероятно, че какъвто и да е новият режим - светски или религиозен, военен, либерален или консервативен - той няма да бъде толкова положително настроен към Москва, колкото сегашният".

Дори ако режимът устои на продължителни атаки, "тогава процесът на разпространение на ядрени оръжия в Близкия изток вероятно ще се разпространи, което също не е в интерес на Русия“, допълва академикът. "Трудно е да се намери ситуация, в която Русия би спечелила.“

След падането на друг дългогодишен съюзник на Москва в Сирия, всеки колапс на иранския режим би бил много по-сериозен удар, добави той. "Иран е по-голям и е съседна държава, а има и още по-исторически дългогодишни отношения“.

Тъй като Нетаняху все по-ясно изразява решимостта си да свали сегашното иранско ръководство, призовавайки иранците в събота "да се изправят и гласовете им да бъдат чути“, шансовете на Путин да действа като ефективен посредник изглежда намаляват, заявява той.

В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков повтори предложението на Москва за посредничество между Израел и Иран, но засега няма непосредствени желаещи. Тръмп изглежда го е обмислял, когато е разговарял с Путин по телефона в събота, но редица европейски лидери отхвърлиха идеята.

Най-непосредственото предимство за Русия от началото на конфликта е рязкото покачване на цената на руския петрол от сорта Urals, която според Reuters се е върнала до нивата от април, над 60-доларовия ценови таван, определен за руския петрол от страните от Групата на седемте в рамките на усилията за намаляване на възможностите на Москва да финансира войната си в Украйна.

По данни на руското министерство на финансите спадащите цени на петрола все повече натоварваха руския бюджет, в резултат на което приходите от петрол и газ спаднаха с една трета до 6,55 млрд. долара през май.

"Докато цената на петрола е висока, Русия може да получи милиарди долари, потенциално десетки милиарди долари допълнителни приходи, а това винаги е полезно“, посочва Сергей Марков, политически анализатор, свързан с Кремъл. Освен това всяко намаляване на доставките на петрол от Иран ще направи Китай по-зависим от руските доставки, което потенциално ще сближи Пекин с Москва и ще намали вероятността да се подчини на заплахата от санкции.

Друга непосредствена полза за Москва би била необходимостта САЩ да пренасочат системи за противоракетна отбрана към базите си в Близкия изток и към съюзниците си там, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар. "Украйна може да забрави за получаването на повече системи за противовъздушна отбрана“, посочва Марков.

"Но от стратегическа гледна точка, ако има смяна на режима, тогава антизападната коалиция ще бъде по-малка“, посочва той.

Някои руски политици предупреждават, че избухването на военни действия между Израел и Иран може да доведе света до ръба на Трета световна война. "Те се опитват да представят мирното развитие на ядрената енергетика като ядрена заплаха, като по този начин разпалват огъня на Третата световна война“, предупреди в понеделник ръководителят на комисията по външни работи на руския парламент Леонид Слуцки. "Парламентите на целия свят трябва да се изкажат против ескалацията на конфликта, който може да се разпространи далеч отвъд границите на Близкия изток.“

Ако Иран разшири отговора си отвъд ударите по израелски цели, "това ще бъде най-лошият сценарий в настоящата трудна ситуация“, заявява Константин Косачев, заместник-председател на Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент.

Нарастват и шансовете това да се превърне в глобален конфликт, посочва Марков. Русия би могла да започне да оказва допълнителна помощ на Иран в опит да подкрепи своя близкоизточен съюзник, включително чрез доставка на повече системи за противовъздушна отбрана и по-голяма военна помощ, както и на храни и други помощи за намаляване на вътрешното напрежение.

"Когато навсякъде горят огньовете на конфликта, тогава е ясно, че тези огньове могат да започнат да се сливат и да започне огромен световен пожар“, заявява Марков. "Западът е създал условия всяка война да бъде добра за Русия“.