НАТО следи с тревога един руски военен проект. Според разследване на WDR и NDR става въпрос за разполагането на ядрени ракети на морското дъно. За новият военен проект пише Tagesschau, като се позовава на статия на Флориан Фладе от WDR (Westdeutscher Rundfunk Köln), и Антониус Кемпман от NDR (Norddeutscher Rundfunk).

Град Северодвинск се намира в северозападната част на Русия, на брега на Бяло море. Той е известен с корабостроенето – още от съветските времена тук има няколко корабостроителници. Между другото там се строят подводници. Северодвинск е и пристанището на кораб, който на пръв поглед не изглежда особено необичаен. Нарича се "Звездочка“, което на руски означава "звездичка“, дълъг е 96 метра и широк около 18 метра. Според проучвания на WDR и NDR западните разузнавателни служби от НАТО от известно време следят кораба особено внимателно. Защото "Звездочка“ е специален кораб, изработен за руската армия, за да премества тежко оборудване в открито море с помощта на кранове и товаро-разтоварни рампи, дори и в ледените води на Северно море. Представителите на разузнавателните служби смятат, че той се използва за таен руски военен проект, носещ името "Скиф“, което звучи като излязло от филм за Джеймс Бонд: Става дума за разполагане на ядрени ракети на морското дъно.

Става въпрос за разполагането на ядрени ракети на морското дъно. През последните месеци WDR и NDR провеждат разследване по този ракетен проект, анализират сателитни снимки, проучват руски научни бази данни и исторически документи, както и разговарят с военни и експерти. Според тях Русия може би вече от години работи по разполагането на балистични ракети в морето по досега неизвестен начин. Това от своя страна би поставило НАТО пред предизвикателства в случай на война: скрити на морското дъно, тези пускови установки биха били почти невъзможни за откриване и унищожаване.

Почти никаква официална информация

Името на военния проект, за който досега няма почти никаква официална информация, явно е историческа препратка към централноазиатското племе на скитите. Подобно на новата руска ядрена ракета "Сармат“, чието наименование вероятно е вдъхновено от конния народ на сарматите и която беше тествана миналата седмица в Русия. Нито НАТО, нито руското министерство на отбраната пожелаха да коментират проекта "Скиф“ при запитване. Руското посолство в Берлин съобщава, че не разполага с информация по въпроса. Хелге Адрианс, морски офицер и понастоящем гостуващ изследовател във Фондацията за наука и политика (SWP), разглежда такъв проект като опит да се постигне по-голяма независимост от много сложни и скъпи платформи като подводници или големи крайцери.

Чрез разполагането на ракетни силози на морското дъно Русия би могла да поддържа ядреното си възпиращо въздействие дори в периоди на ограничени финансови ресурси. "Поставянето на междуконтинентални ракети на морското дъно и поддържането им в бойна готовност има, според мен, две съществени предимства“, посочва военният експерт. "Първо, изглежда много сложно да бъдат неутрализирани. Второ, този метод дава възможност да се спестят подводници и техният екипаж. Русия би могла да постигне същия ефект, за който днес се нуждае от пилотирани подводници, с относително малко усилия и разходи.“

Технически предизвикателства

Адриан обаче подчертава, че техническите предизвикателства, като справянето с морските течения и затлачването на силозите, както и изстрелването, енергоснабдяването и обменът на данни с ракетите, в никакъв случай не са тривиални. Това вероятно би попречило на широкомащабното прилагане на технологията. Според западни разузнавателни кръгове проектът очевидно има за цел да разположи ракети, които могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, в специално конструирани силози или контейнери на дълбочина от по няколкостотин метра на морското дъно. Там те биха могли да останат разположени за дълго време и да бъдат задействани дистанционно. Според източници от НАТО, за разполагането на ракетните силози ще бъдат използвани споменатият транспортен кораб "Звездочка“ и вероятно също така специална подводница, наречена "Саров“. От военна гледна точка се разграничават три вида ядрено въоръжение, така наречената "ядрена триада“.

Наземни: в подземни силози или на превозни средства. Въздушни: чрез изтребители и бомбардировачи. Или морски: на военни кораби и по-специално чрез подводници.

Както САЩ, така и Русия и Китай разполагат с всичките три варианта. Още по време на Студената война обаче са проучвани и други форми на разполагане на ядрени оръжия. Идеята да се скрият такива оръжия в океаните не е нова: в проучване на Пентагона от 1980 г. се съдържат съответни разсъждения (проект "Орка“), включително скица на модел на ракетно силоз, което се закрепва на морското дъно. В случай на война то би се отделило, изплувало на повърхността и там би изстреляло ракетата.

Анализ на американските въоръжени сили

Американските въоръжени сили са анализирали предимствата и недостатъците на такава система: като предимства са оценени по-специално дълготрайността, ниските разходи и малкият риск системата да бъде унищожена от вражеска сила. От друга страна, е трудно да се предават данни към ракетите на морското дъно или дори само да се тества тяхната бойна готовност, без да се разкрие местоположението им. Докато САЩ очевидно са се отказали от разработването на такива системи поради тези съображения, според източници от НАТО подобен проект е бил прокаран в Русия. Още в края на 90-те години в Русия са били подадени заявки за патенти за съответни технически конструкции. Според информация на НАТО за споменатия проект е била разработена ракета с името "Скиф“, която се смята, че е модифицирана версия на ракетата "Синева“, с която досега са въоръжени предимно руски подводници. Ракетите "Скиф“, които могат да се изстрелват от морското дъно, се предполага, че имат обсег до няколко хиляди километра. Първите тестове са били проведени още преди няколко години.

Психологически ефект върху противника

През март 2018 г. руският президент Владимир Путин представи в реч общо шест нови оръжейни системи, т.нар. "супероръжия“ – сред които хиперзвукови крилати ракети и гигантска торпеда с ядрен двигател. Според Путин противникът не може да се защити срещу тези оръжия, тъй като те са технически революционни и уникални. Според военния историк Матиас Ул Русия преследва двойна стратегия с подобни проекти. Освен военните способности, такива системи винаги разчитат и на психологически ефекти върху противниците: "Тяхното значение се крие не толкова в реалния бой, колкото в политическия дискурс. В чужбина тези оръжия трябва да действат като средство за възпиране и несигурност“, заявява Ул. Концепцията за "супероръжията“ има дълга традиция в Русия, като в рамките на руската военна политика те се разглеждат като израз на символична сила. Ядрената компонента на много "супероръжия“ допълнително подчертава това значение.

Подписан е "Договорът за морското дъно“ – всъщност още по време на Студената война съществуваше голяма загриженост, че ядрените сили биха могли да разположат ядрени оръжия някъде в световните океани. Затова през 1971 г. е сключено дори международно споразумение: "Договор за забрана на разполагането на ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение на морското дъно и в морския подпочвен слой“. Както САЩ, така и Съветският съюз и около 80 други държави подписват "Договора за морското дъно“. Споразумението все още е в сила, но предвижда само забрана за разполагане на ядрени оръжия в международни води, а не в собствените крайбрежни региони.

При "Скиф“ обаче става въпрос за разполагане в руски води. Не е ясно дали подводните ракети действително вече са разположени и са преминали фазата на проектиране. Виктор Бондарев, бивш главнокомандващ на руските въздушни и космически сили, обаче заяви още през 2017 г. пред руска информационна агенция: "Ракетите "Скиф“, скрити на морското дъно, са част от арсенала на руските въоръжени сили“.