Смъртта във вторник вечерта на бившия лидер на СССР Михаил Горбачов предизвика вълна от реакции от световните лидери. Но какво мислят някои обществени личности в родината му, предава руското издание "Взгляд“.

Алексей КУДРИН, председател на Сметната палата на Руската федерация: Почина Михаил Горбачов, авторът на "новото мислене“ и перестройката, които бяха предназначени да дадат нов дъх на страната и на целия свят. Историческа, мащабна личност. Светла му памет.

Андрей МЕДВЕДЕВ, журналист, Общоруска държавна телевизионна и радиокомпания: От началото на СВО Михаил Горбачов е четвъртият починал политик, пряко замесен в разпадането на СССР.

Шушкевич, Кравчук, Бурбулис и сега Горбачов. Трима подписаха Беловежките споразумения, които станаха безусловната основа на това, което се случва днес в Украйна. И четвъртият доведе страната до тази беловежка фатална линия. Всичко това, разбира се, е някакво почти мистично съвпадение.

Григорий ЯВЛИНСКИ, политик: Горбачов ни даде свобода. Той даде свобода на стотици милиони хора в и около Русия, а също и на половин Европа. Как ние в Русия се възползвахме от дадената ни свобода, тази голяма възможност, е наша отговорност. Малко лидери в историята са имали такова решаващо влияние върху своето време. През шестте години на власт Михаил Горбачов промени света. И по-нататък. Горбачов, който имаше неограничена власт, не открадна нищо от страната и народа си. Когато има нужда от пари за неговата благотворителна фондация, президентът на СССР се появява в реклами. Издържал изпитанието на властта, Горбачов успя да запази достойнството си и да остане Човек.

Роман ЛУНКИН, доктор на политическите науки: Значението на Горбачов в руската история само нараства. Той е уникален лидер на страната ни, който може да се мери може би само с император Александър Втори Освободител. Той реши и ключовия проблем за Русия - да даде свобода или не и доколко. Горбачов даде свобода на всички. Някои историци казват, че от глупост и наивност, други казват, че той е идеалист в сравнение с Елцин. Но фактът остава. Но свободата и при Александър II, и при Горбачов, както се оказа по-късно, беше дадена твърде късно и струваше на хората много скъпо, потапяйки ги в дива бедност, а властта се променяше към нещо, което е точно обратно на очакванията.

Дмитрий МИХАЙЛИН, генерален директор на АНО "Руски репортери“: М. С. Горбачов беше добър, мил човек, който категорично беше на неподходящото място в абсолютно неподходящото време.

Това, което Путин прави сега, Горбачов трябваше да направи преди 30 години: неразширяване на НАТО, неколапс на икономиката, справедлив развод – ако изобщо трябва развод. Мисля, че Михаил Сергеевич искрено вярваше, че прави добро за страната и планетата: мир, приятелство, отворени граници и всички се обичат. Но това, което се случи, беше това, което се случи: базите на НАТО близо до нашите граници и 90-те години. През всичките си 20 години Путин поправя грешките, допуснати първо от Горбачов, а след това от Елцин. И, разбира се, те никога няма да бъдат напълно коригирани.

Сегашният СВО е естествено следствие от епохата на Горбачов. Но има един плюс: това е окончателният завършек на тази епоха.

Сергей МАРДАН, журналист, Комсомолская правда: Горбачов, който изобщо не съответстваше на времето си, изненадващо се оказа предвестник на новия XXI век. Век, който твърди, че човек "дължи“, преди всичко, на себе си, а след това – на семейството (което също вече не е актуално) и близките (още по-противоречиво). Такива понятия като Родина, държава, народ, история, Бог са обявени за токсични химери, притегателни само за безумни изгнаници, склонни към насилие.

А фактът, че Горбачов умря без разкаяние, е знак за този дребен и нищожен XXI век. Където няма покаяние, там няма и Бог.

Олег ЯСИНСКИ, публицист: Някой със сигурност ще напише, че му дължим свобода, надежда и други общоевропейски радости. Не му дължа нищо. Не смятам, че той трябва да бъде сатанизиран и обвиняван за разрушаването на съветския социализъм. Ролята му в челните редици на историята беше дълбоко второстепенна. Той беше посредственост, издигната до върха на властта от бюрокрация, която много преди него беше задушила духа на социализма.

Историята му е съдник. Нека тя ни бъде учител.

Превод и редакция: Иван Христов