15:36 / 09.04.2026
4978
Много българи се опасяваха от значително покачване на цените, когато еврото замени лева. Предварителните данни обаче сочат, че преходът в България досега е оказал ограничено влияние върху потребителските цени и възприятията за инфлацията. Пишат Джиневра Агиари, Матео Фалагиарда, Кристин Гартнър и Ема Иванова в блога на Европейската централна банка.
Както и в други страни, които са въвели еврото, обществената подкрепа за приемането на новата валута в България беше засегната в периода преди преминаването към еврото от опасения за възможни ценови увеличения.
ФОКУС представя превод на материала без редакторска намеса
Такива опасения обикновено са свързани с практики на закръгляване в посока нагоре, разходите по преминаването към еврото и опортюнистичното определяне на цените, особено в сектори, където прозрачността и конкуренцията са ограничени. За да намалят тези рискове, българските власти са въвели мерки, включително наблюдение на цените и инспекции за справяне с нелоялните практики. Те също така изискват търговците да показват цените както в евро, така и в лева в продължение на цяла година (от август 2025 г. до август 2026 г.).
Тази публикация в блога представя предварителни данни, които сочат, че както при предишни преходи, преходът от лева към еврото досега е имал ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени, концентрирано в сектора на услугите. В същото време усещането за инфлация остава под контрол. И както показват данните от проучвания, опасенията от покачване на цените започват да отшумяват, докато обществената подкрепа за еврото нараства.
Как преминаването към новата валута се отрази на цените в България?
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през януари и февруари 2026 г. показва, че инфлацията, измерена като промяна в цените в сравнение с предходните 12 месеца, продължи тенденцията си към забавяне.
Тя спадна от 3,5 % през декември 2025 г. до 2,3 % през януари и 2,1 % през февруари. Макар че инфлацията на годишна база е стандартният показател, който се следи в паричната политика, месечните тенденции дават по-актуална представа за динамиката на цените в последно време. Те обаче са по-чувствителни към сезонните колебания. Такива колебания включват корекциите на цените след празниците през януари, сезонните промени в цените на хранителните продукти (особено на пресни плодове и зеленчуци) или летните увеличения на цените на пътуванията и настаняването. Цените се повишиха с 0,6% през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г., т.е. преди въвеждането на еврото. Тази цифра е наистина необичайно висока за типичен януари. Така че, макар инфлацията да продължи да следва низходяща тенденция, наблюдаваме леко повишение след преминаването към еврото на месечна база.
Какво стои зад това? По-внимателният поглед разкрива, че повишенията на цените се дължат главно на хранителните продукти и услугите. В същото време цените на енергийните и неенергийните промишлени стоки са спаднали в сравнение с декември.
Предвид изразената сезонност на някои компоненти на ИПЦ, ние сравнихме месечните промени през януари 2026 г. с тези през януари за периода 2011–2021 г. Годините 2022–2025 г. са изключени от сравнителния период поради високата инфлация и честите политически интервенции, като промени в ДДС, които могат да замъглят основните сезонни тенденции в ценовите промени.
Това сравнение показва, че цените на услугите отбелязаха необичайно силно увеличение през януари 2026 г. в сравнение с данните от минали януари. В същото време динамиката на другите основни компоненти на ценовия индекс остана като цяло в съответствие с историческите тенденции. При по-задълбочен поглед към категорията на услугите цените са се повишили по-силно в няколко области. Сред тях са редица административни, правни и други лични услуги, ресторанти и настаняване, здравни услуги, наеми, както и битови и домакински услуги. Услугите, свързани с транспорта, като поддръжка и ремонт, както и застрахователните услуги, услугите за отдих и услугите за лична грижа, включително фризьорските услуги, също отбелязаха по-високо от обичайното покачване на цените.
И все пак само януари се отличаваше. През февруари месечният ръст на ИПЦ се задържа на 0,2 %, като всички основни компоненти, включително услугите, като цяло съответстваха на предишните сезонни тенденции. Само няколко позиции в сектора на услугите все още отчитат месечни увеличения над историческите си средни стойности. Това са ресторантите и настаняването, както и информацията и комуникациите. Това сочи, че увеличенията през януари са предимно краткотрайни. Досега те не са довели до по-широкомащабни или устойчиви ценови натиски.
Каква роля е изиграло въвеждането на еврото във всичко това?
За да изчислят потенциалното въздействие на преминаването към еврото, авторите на статията привеждат контрафактуално проучване. Авторите на доклада приемат, че темповете на месечен ръст на цените през януари 2026 г. за избрани компоненти на услугите – тези, които показват най-големи отклонения от историческите тенденции – са следвали средните си януарски увеличения за периода 2011–2021 г. Според тези изчисления инфлацията в България би била с между 0,3 и 0,4 процентни пункта по-ниска от действително отчетената стойност.
Така че новата валута наистина би могла да е причинила леко повишение на инфлацията. Тази предварителна оценка е в общи линии в съответствие с констатациите от по-ранни проучвания на преминаването към еврото, които като цяло сочат леки, еднократни ефекти, концентрирани в части от сектора на услугите.
Тези сектори често предлагат по-диференцирани продукти и имат по-силно местно измерение, което може да ограничи интензивността на конкуренцията и да улесни фирмите при коригирането на цените.
Авторите допълвамт тези констатации с анализ на микроданни от търговски вериги в България. Тези данни показват, че промените в цените по време на преминаването към еврото са били минимални и обикновено са възлизали само на няколко евроцента. Това подсказва, че търговците на дребно са се придържали към фиксирания обменен курс и законовите правила за закръгляване. "Не виждаме доказателства за системни корекции на цените в посока нагоре", посочват те.
В съответствие с това заключение делът на "привлекателните“ цени – т.е. цени с окончания, които продавачите считат за привлекателни за потребителите, като например 0,99 евро – отбеляза значителен спад след преминаването към еврото. Това отразява механичното превръщане на цените в левове в евро. Оттогава насам този дял постепенно се е увеличил, което сочи, че търговците на дребно постепенно пренастройват цените към често използвани ценови крайни цифри. И отново данните от предишни преходи към еврото показват, че такива корекции обикновено се извършват с течение на времето. Те често се случват в контекста на редовни преразглеждания на цените и промени в разходите, а не като пряко следствие от самия преход. И същото изглежда важи и за България. Това също сочи, че търговците на дребно не са повишавали цените систематично при въвеждането на еврото.
Въпреки това, иконометричният анализ сочи, че вероятно са били направени някои ценови корекции още преди преминаването към еврото. Моделът на времевата поредица за инфлацията при услугите показва, че средната месечна инфлация между май и декември 2025 г. вероятно е била с около 0,4 процентни пункта по-висока от очакваното въз основа на фундаменталните показатели за разходите и търсенето.
Някои търговци на дребно наистина започнаха да коригират цените си. Въз основа на тази оценка беше изготвена алтернативна траектория за инфлацията на услугите, за да се оцени потенциалният ефект върху общата инфлация. Като цяло резултатите сочат въздействие от около 0,1 процентни пункта върху общата инфлация през 2025 г.
Какъв е ефектът от преминаването към еврото върху възприятието за цените?
Нека сега разгледаме как преминаването към еврото се отрази на начина, по който българите възприемаха промените в цените. При предишни преходи към еврото потребителите често възприемаха, че инфлацията се е повишила, като възприеманата инфлация понякога се различаваше от действителната. Тази разлика във възприятието може да отразява по-голямата чувствителност на потребителите към цените на често купуваните стоки и услуги. Непознаването на новата валута и значителното медийно внимание към ценовите тенденции също могат да играят роля. Въпреки че тези ефекти обикновено са временни и не водят до трайни промени в инфлационните очаквания, важно е да се следи възприемането на цените, за да се подпомогне ефективната комуникация и да се запази доверието на обществеността по време на прехода.
През януари 2026 г. възприеманата инфлация в България, както показват индикаторите, базирани на проучвания, отбеляза значителен спад – най-големият спад, регистриран от началото на пандемията от COVID-19 – макар че все още има нетна разлика в полза на респондентите, които съобщават за повишения на цените. Освен това измерената инфлация се забави, а очакванията на потребителите за повишение на цените през следващите 12 месеца отслабнаха. Това сочи, че както възприеманата инфлация, така и инфлационните очаквания не са били засегнати от преминаването към еврото.
От опасения към доверие
Макар че възприятията за цените не се промениха след преминаването към еврото, обществената подкрепа за еврото в България се промени. Проучванията показват, че подкрепата не само надхвърли 50 % през януари 2026 г., но и се повиши до 54 % през февруари, което отбелязва подкрепа от страна на мнозинството за първи път през последните години. Укрепването на обществената подкрепа след въвеждането на еврото съответства на тенденциите, наблюдавани при предишни преходи към еврото.
Това вероятно отразява ограниченото въздействие на преминаването към еврото върху цените и свързаното с това отшумяване на по-ранните опасения.
Основни изводи
Като цяло, въз основа на наличните до момента данни, се открояват три основни констатации.
Първо, въпреки опасенията сред обществеността, преминаването на България към еврото на 1 януари 2026 г. е оказало ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени, като има някои признаци за ценови корекции преди преминаването.
Второ, възприеманата инфлация и очакванията за ценови увеличения не са били засегнати от преминаването.
Трето, обществената подкрепа за еврото е нараснала над 50%, тъй като по-ранните опасения относно ценовите увеличения започнаха да отшумяват.
Всички тези развития са в съответствие с моделите, наблюдавани при предишни преходи към еврото. Те предоставят полезна информация за други държави-членки на ЕС, които се подготвят да приемат еврото в бъдеще. В перспектива ще бъде важно да продължи да се следи развитието на цените, за да се гарантира, че евентуални по-нататъшни корекции остават ограничени.
Мненията, изразени във всяка публикация в блога, са на автора/авторите и не отразяват непременно вижданията на Европейската централна банка и Евросистемата, се отбелязва в края на доклада.
