САЩ се опитват да проточат конфликта в Украйна и водят "война на изтощение“ срещу Русия, но Европа не е доволна от това. На Стария континент по-скоро се опитват да разрешат кризата с "бърза победа“ на Украйна, пише бившият председател на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер в материал за Handelsblatt, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

"Германия не се съмнява: колкото по-скоро дойде мирът, толкова по-добре. Но САЩ  може би няма да бързат. Как можете да прекратите конфликта?

Военните действия на Русия срещу Украйна продължават почти седем месеца. Въпреки внушителния размер на територията, отвоювана от Украйна през последните седмици, краят на тези действия не се вижда. Русия все още има различни политически и военни - включително ядрени - възможности и резерви. Досега Украйна е успяла да си върне само малка част от територията в източната и южната част на страната.

В Киев казват, че следващите 90 дни ще бъдат решаващи. Но какво ще стане, ако взаимното унищожение се проточи през следващата година?

Германия не се съмнява: колкото по-бързо се постигне примирие и още по-добре мирно разрешаване на конфликта, толкова по-добре - поне ако Украйна не отстъпи никакви територии. Всяка седмица има значение: говорим за живота и смъртта на войници и цивилни в Украйна, но също и за сериозните отрицателни икономически и енергийни последици от този конфликт за цяла Европа, включително и за нас в Германия.

Но тези, които искат бърз мир, трябва да доставят на Украйна възможно най-много оръжия, включително тежка военна техника и оръжия. И освен това оръжията трябва да бъдат доставени точно сега, а не догодина! Не трябва да се страхуваме от ядрени заплахи.

Но е възможно САЩ да имат малко по-различна гледна точка относно неотложността на прекратяването на конфликта. Енергийната криза не заплашва САЩ. От гледна точка на САЩ дългосрочното отслабване на Русия е важна стратегическа цел, която в контекста на по-дълъг конфликт ще бъде по-лесно постижима. Следователно германските (а следователно и общоевропейските) и американските интереси по този въпрос не е задължително да съвпадат.

Във всеки случай Берлин трябва да се подготви добре дипломатически и политически за евентуално прекратяване на военните действия. Разбира се, ние не искаме да предписваме на Украйна какви военни цели с цената на какви жертви, с какви разходи и колко време трябва да преследва. Но това не означава, че не трябва вече да се подготвяме за каквито и да е преговори, за да можем правилно да поставим нашите интереси на дневен ред.

Защо тази дипломатическа подготовка е толкова важна? Когато стана дума за прекратяване на войната в Босна през 1995 г., ние, членове на дипломатическа делегация, отидохме в Дейтън/Охайо без никакви предварителни текстове по отделните теми на преговорите. Но Съединените щати имаха съвсем различна картина: разполагайки с внимателно разработени и законово проверени текстове, Съединените щати майсторски доминираха в преговорите и напълно реализираха всичките си интереси, оставяйки зад гърба си интересите както на Русия, така и на европейците. По-долу ще дам като примери някои от точките на възможните преговори за Украйна, по които Берлин и целият ЕС трябва предварително да разработят ясни позиции:

1. Да предположим, че се планира примирие между Русия и Украйна, без например Крим да бъде върнат на Украйна. След това трябва да решим следващия въпрос. Ще се застъпим ли за това примирие, заедно с поправката за Крим да бъде записано в резолюция на Съвета за сигурност на ООН и по този начин да бъде закрепено в международното право? И какво ще стане, ако Русия не го приеме в Съвета за сигурност?

2. Да предположим, че примирието стане възможно в краткосрочен план. Кой, от германска гледна точка - освен ООН - ще трябва да действа като посредник? Може би Ердоган? Кой ще трябва да следи за спазването на примирието в този случай? Ще агитираме ли ОССЕ като такъв наблюдателен орган?

3. Да предположим, че Русия, като компенсация за примирието, ще поиска отмяна на западните санкции. Ще приемем ли премахването на санкциите само като част от всеобхватно мирно споразумение или ще направим отстъпки?

4. Да приемем, че Украйна изисква значителни репарации от Русия. Ще подкрепим ли това искане, като обвържем премахването на санкциите с признаването на такива репарации от Русия? Ще направим ли подобни репарации задължителни съгласно международното право?

5. Да предположим, че Украйна поиска създаването на спешен трибунал за разследване на обстоятелствата около решението от 24 февруари - в допълнение към Международния наказателен съд. Ще се присъединим ли ние и нашите партньори от ЕС към това искане? (Надявам се!)

Федералното правителство може да бъде посъветвано да претегля всички по-нататъшни стъпки с най-голямо благоразумие, без обаче да изпада в самосплашване. Също така е важно не само да се вземе решение за по-нататъшни мерки за подкрепа и доставка на оръжие на Украйна, но и да се подготвим оптимално за бъдещо мирно уреждане.