В петък Ватиканът затегна процедурите си за оценка на свръхестествени събития като Плачещи мадони и кървящи разпятия, които са тревожили католиците от векове, пише Reuters.

Отбелязва се, че в документа, който заменя правилата, изготвени през 1978 г., Доктриналната служба на Ватикана (DDF) отбелязва, че епископите вече не могат да действат независимо, когато са изправени пред съобщения за подобни явления и трябва да се консултират с нея, преди да разследват.

Документът също лишава епископите от правомощията да признават "свръхестествения“ характер на виденията и други предполагаеми божествени събития, оставяйки това на папата и централните ватикански институции.

"Папа Франциск по-рано изрази скептицизъм относно подобни събития, като каза, че виденията на Дева Мария "не винаги са реални“ и че той обича да я вижда "да сочи към Исус“, вместо да привлича вниманието към себе си.

Изданието посочва, че инциденти, докладвани от вярващи, включително появата на "стигмати", или рани от разпъването на Исус, по ръцете и краката на свети хора, които често стават основа за поклонения.

По-специално, ръководителят на DDF, кардинал Виктор Мануел Фернандес, заяви, че подобни събития трябва да се оценяват много внимателно, тъй като те могат да бъдат измамни и използвани за "печалба, власт, слава, обществено признание или други лични интереси“. Документът на DDF гласи, че епископите трябва да издадат "зелена светлина за поклонение“, което оставя отворен въпросът дали явлението може да бъде официално признато за "свръхестествено“ от Ватикана. Подобно признание обаче е "много изключително“, казва Фернандес.

"Епископите могат да направят пет други заключения по отношение на предполагаемите свръхестествени събития, казва DDF, включително официално да ги отхвърлят или да предприемат стъпки за забрана или ограничаване на поклонението на спорни или очевидно фалшиви явления“, пишат медиите.

Отбелязва се, че според новите норми на DDF много места за поклонение са били свързани с предполагаеми свръхестествени събития, които не са били потвърдени от Ватикана.

"Разпространението на уж религиозни явления, някои от които явно фалшиви, беше един от факторите за разцеплението на християнството и появата на протестантството в Европа през 16 век“, обобщава изданието.