Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан обяви "Вашингтонския консенсус", който призовава за неолиберална глобална икономическа политика, за мъртъв. Съливан отбеляза още, че Европа трябва да се присъедини към "новия Вашингтонски консенсус“. В стария консенсус САЩ и Западна Европа бяха единодушни. А в новия все още няма консенсус. "Новият Вашингтонски консенсус“ включва твърдост към Китай, следване на протекционистка индустриална политика и инвестиране у дома за създаване на сигурни работни места за средната класа, пише Yeni Safak (Йени Шафак) в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

За да запазят своето така наречено глобално лидерство, САЩ искат да изчистят бъркотията у дома. Факт е, че Съединените щати са рязко поляризирани икономически, политически, социално и културно. "Новият Вашингтонски консенсус“ е търсене на отдушник за американския истаблишмънт.

От друга страна, европейските глобалисти са скептични към глобализма на Байдън, който смятат за елегантна форма на глобализма на Тръмп. Да припомним, че Законът за инвестиции в инфраструктура и работни места на администрацията на Байдън, Законът за чиповете и науката и Законът за намаляване на инфлацията провокираха реакция в континентална Европа. Тези закони, макар и основани на синофобия, също оказват негативно влияние върху Европа. Освен това, според някои коментатори, тези протекционистки закони показват, че светът се движи в посока на неомеркантилизма.

Подчертавайки, че новият план противоречи на либералните капиталистически принципи на свободна търговия, отворен капиталов поток и фискална дисциплина, европейските глобалисти описват този подход като глобална безрискова форма на правителствена намеса. В същото време реиндустриализацията на центровете на капитализма ще доведе до деиндустриализация на развиващите се или по-слабо развитите страни. Такова развитие на събитията е в състояние да унищожи единния пазар, който е въплъщение на глобализма.

Според европейските глобалисти са необходими широкомащабни реформи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, както и на други измерения на международната валутна система. Без тези реформи повечето развиващи се страни ще продължат да бъдат зависими от скъпи и непостоянни източници на чужд капитал. Всеки път, когато се спънат, тези страни ще бъдат подложени на натиск от МВФ да наложат мерки за строги икономии и допълнителни трудности.

В същото време европейските глобалисти отбелязват, че Съединените щати имат такава изключителна власт като емитирането на резервна валута - долара. Поради тази сила САЩ, макар и страна с търговски дефицит, са в състояние да предоставят големи субсидии за местното производство. От друга страна, САЩ, които имат голям вътрешен пазар, са по-малко зависими от китайските вериги за доставки, отколкото много страни по света, включително ЕС. В интервю за списание Le Grand Continent, публикувано в Париж в края на миналия месец, върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел призна, че търговският дефицит на ЕС с Китай е достигнал плашещи размери.

Ръководителят на европейската дипломация обърна внимание на много силната стратегическа зависимост на Европейския съюз от продукти, внасяни от Китай, и добави: "98% от редкоземните елементи, внасяни от Европа, идват от Китай. Като цяло нашата уязвимост към Китай е по-голяма отколкото към Съединените щати". Борел отбеляза, че светът се движи към един вид стратегическа и технологична биполярност, като Китай се адаптира към тази реалност и намалява рисковете си, като насочва потока от търговия и инвестиции към незападния свят. Дипломатът смята, че Европа, която е силно зависима от световните пазари, няма да се чувства спокойна в свят, организиран около две разкъсани една от друга технологични екосистеми.

Говорейки за необходимостта ЕС да диверсифицира веригите си за доставки и да контролира своите вътрешни и чуждестранни инвестиции, Жозеп Борел също така предлага разработването на подходи срещу принудата. Той подчертава, че всичко това трябва да се извършва в рамките на многостранната световна система и правилата на Световната търговска организация, в противоречие със САЩ в това отношение.

Дипломатът посочи преходен период, когато нововъзникваща сила предизвиква лидерството на доминираща сила. Според него политиката на ЕС спрямо Китай включва многоизмерен подход, включващ конкуренция, сътрудничество, компромис и диалог. Въпреки това САЩ искат ЕС да ги подкрепи на всяка цена в сдържането на Китай. САЩ и ЕС имат различно отношение към променящите се световни условия. Пекин следи отблизо тази пукнатина в Атлантическия съюз.