Пътуванията на Доналд Тръмп до Манила и Шънджън ще покажат доколко другите правителства са склонни да се свържат с него след болезненото поражение на междинните избори, според анализ на The Diplomat.
Външната политика на САЩ навлезе в период на несигурност. Демократите дойдоха на власт както в Сената, така и в Камарата на представителите на 3 ноември, което означава, че президентът Доналд Тръмп ще загуби контрола над Конгреса две години преди да напусне поста си. В списанието Foreign Affairs Даниел Дрезнер и Елизабет Сондърс предупредиха, че един президент "lame duck“ (с намалено влияние-буквално "куца патица“) би бил най-опасен там, където може да действа самостоятелно, като например чрез ескалиране на напрежението в Иран или Куба. Те са прави относно опасността. Но това, което може да направи президент с намалено влияние, е само една част от уравнението. Другата част е дали други правителства и лидери все още искат да имат отношения с Доналд Тръмп.
В края на тази седмица президентите на САЩ и Китай ще се срещнат отново, но в многостранен формат, а не на среща на върха, организирана от самите тях. Това е третата им среща през 2026 г., след двустранните срещи на върха през май и септември, като първата от тях беше тълкувана от някои като знак, че е в ход преход на влиянието между Китай и САЩ.
Срещите на върха след междинните избори могат да продължат да бъдат благословия за президентите, които са подложени на вътрешнополитически натиск. Бил Клинтън участва в срещата на върха на АТИС в Индонезия след изборите през 1994 г., Джордж У. Буш отлетя за АТИС в Ханой седмица след като загуби изборите за Конгреса през 2006 г., а Барак Обама пътува до Азия, след като загуби междинните избори през 2010 г. Пътуванията в чужбина, както заяви миналата седмица Едгард Каган, бивш посланик на САЩ, сега в Центъра за стратегически и международни изследвания, са "нещо, което никоя вътрешна опозиция не може да направи“. Срещите на върха са арена, на която президентът е до голяма степен свободен да действа и да постига резултати. Има обаче един проблем.
Клинтън се сблъска със скептични азиатски икономически партньори, докато настояваше за споразумение за отворен и свободен търговски обмен, Буш се сблъска с изпитания от страна на азиатските съюзници поради севернокорейската заплаха и възхода на Китай, а Обама, който беше на турне из азиатските демокрации в мълчаливо предизвикателство към икономическия модел на Китай, напусна Сеул без търсеното от него търговско споразумение между Южна Корея и САЩ.
Конгресът не може да последва Тръмп в Азия, но чуждестранните лидери, които следят отблизо вътрешната политика на другите страни, наблюдаваха внимателно междинните избори в САЩ.
Цикълът от срещи на върха може да позволи на един президент да избяга от вътрешните си критици, но често го сблъсква с по-сурова чуждестранна публика. Президентът, който е изградил имиджа си върху презрението към мултилатерализма, ще прекара първите си седмици след оценките в средата на мандата си в рамките на редица многостранни срещи: срещата на върха АСЕАН–САЩ и първата среща на лидерите на "Квад“ (САЩ, Индия, Япония и Австралия) за последните две години, и двете в Манила, след това срещата на лидерите на АТИС в Шънджън и, през декември, срещата на Г-20 в собствения му курорт в Маями.
Тръмп все още е главният дипломат. Но тези срещи на върха се тълкуват по-скоро като сцена, на която останалият свят ще покаже колко много все още имат значение думите му. Многостранните срещи на върха рядко се споменават заради самите тях. Комюникетата се изготвят предварително и се забравят скоро след това. Истинската стойност на многостранните срещи на върха се състои в това, което се случва успоредно с тях: кой иска да се срещне с кого, кой получава среща и кой е оставен да чака.
Спонтанните моменти между официалните сесии, когато лидерите общуват и се социализират, могат да разкрият също толкова много. Една голяма и влиятелна сила е тази, за чийто лидер другите стоят на опашка. Лидерите ще продължат да се срещат с Тръмп - важното е кой го търси и кой стои на опашка, за да се срещне първо с китайския президент Си Дзинпин или с премиера Ли Цян.
Тази седмица ще станем свидетели на незабавен тест за това как азиатските партньори, много от които са засегнати от наложените от Вашингтон мита, ще се отнесат към един отслабен президент. Какви срещи ще организира Тръмп и дали Вашингтон ще успее да превърне тези срещи на върха в напредък по собствената си програма?
И как Пекин ще използва ролята си на домакин на срещата на върха на АТИС, за да прокара собствените си приоритети?
Срещите на върха в Манила: АСЕАН и "Квад“ От миналата година насам
Съединените щати наложиха мита както на съюзниците, така и на съперниците си. В отговор повечето правителства избраха да се приспособят. Япония обеща инвестиции в размер на 550 милиарда долара, Южна Корея също обеща 350 милиарда долара. Но отстъпките, направени на президент, на когото му остават две години мандат, и на Конгрес, който му е враждебно настроен, означават по-малко, отколкото някога. Партньорите сега искат да знаят дали споразуменията им с Тръмп ще издържат по-дълго от него. Настроението в региона е по-скоро тревожно, отколкото предизвикателно. Япония е разтревожена още от междинните избори, а Токио се страхува да не бъде маргинализирано в споразумение на САЩ с Китай, Русия или Северна Корея. Тристранната среща между Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин в Шънджън е точно този вид дипломация, която предизвиква кошмари у японските лидери.
Междувременно Южна Корея полага усилия да сведе до минимум въздействието на междинните избори върху споразуменията си за сигурност със Съединените щати. Някои предпазни мерки са очевидни и ще бъдат включени в програмата на срещите. Някои лидери ще поискат среща с Тръмп, други – със Си, а трети – и с двамата. Що се отнася до лидерите, които ще се срещнат с Тръмп, някои от тях биха могли да му предложат нови отстъпки, докато други просто ще позират за снимка при ръкуване.
Срещите на върха в Манила ще дадат важна индикация дали Вашингтон все още може да превърне достъпа в резултати. Филипините, съюзник на САЩ по договор, са домакин на 49-ата среща на върха на АСЕАН и свързаните с нея срещи. Като допълнително предимство за Тръмп, Китай обикновено изпраща своя премиер, а не Си, на срещата на АСЕАН.
В Манила администрацията на Тръмп се надява да сключи търговски споразумения и да убеди правителствата в Югоизточна Азия да заложат на американските технологии за изкуствен интелект в замяна на помощ за развитие.
Вашингтон също така се надява да използва срещата на върха на "Квад“ за да възстанови напрегнатите отношения с Индия. Ню Делхи трябваше да бъде домакин на срещата на върха на "Квад“ миналата година, но не го направи поради продължаващите търговски спорове с Вашингтон.
Престоят на Тръмп в Манила ще бъде кратък. Планирано е той да пристигне след началото на Източноазиатската среща на върха за среща АСЕАН–САЩ, среща на "Квад“ и двустранна среща с президента Фердинанд Маркос-младши.
Ако лидерите от Югоизточна Азия се обединят, за да се срещнат с него и да подпишат технологичната му програма, "lame duck“ ще продължи да бъде привлекателен.
Очакванията обаче са скромни. Срещата на върха на АТИС Шънджън
Веднага след срещите с АСЕАН Тръмп ще отпътува за Шънджън. Белият дом описа срещата на Тръмп със Си там като "кратко, рутинно посещение“, за разлика от големите им двустранни срещи на върха през май и септември. При Тръмп АТИС никога не е била приоритет. През 2018 г. той пропусна срещата, а миналата година напусна срещата на върха в Кьонджу преди началото на срещата на лидерите, веднага след лична среща със Си в Пусан.
За Китай, от друга страна, АТИС е бил важно средство за интегриране на икономиката ѝ в глобалната икономика още откакто се присъедини към организацията през 1991 г.
Когато Тръмп отсъстваше от срещата на лидерите миналата година, Си използва празния стол, за да представи Китай като защитник на свободната търговия – роля, която преди това изпълняваха Съединените щати. Тръмп няма да отиде в Шънджън за срещата на АТИС.
Той отива заради Си и заради тристранната среща с Владимир Путин, която се надява да организира, както и по въпроса за денуклеаризацията на Иран.
Пекин обаче решава как ще бъде организирана тристранната среща. В продължение на десетилетия чуждестранните лидери идваха на срещите на върха с надеждата да прекарат време с президента на САЩ. В Шънджън Тръмп идва, за да прекара време със Си и Путин.
Вашингтон се стреми към напредък по отношение на краткосрочните външнополитически цели, които ще се насочат към вътрешните политически уязвимости на Тръмп: изтегляне от войната в Иран и споразумение за контрол над въоръженията с Русия.
За Пекин срещата на върха на АТИС се отнася до правила, които ще служат на дългосрочните му интереси. Китай използва годината си на председателство на АТИС, за да съживи Азиатско-тихоокеанската зона за свободна търговия и да насърчи свободната търговия и устойчивите вериги за доставки, които противопостави на американския протекционизъм. Тези цели са предназначени да издържат във времето повече от всеки американски президент.
Си пропусна срещите на Г-20 през 2023 и 2025 г., но продължи да присъства на срещите на АТИС, а тази година той е домакин. Дипломатическата привлекателност на Китай е неоспорима.
Путин възнамерява да посети Шънджънза първото си лично участие в срещата на АТИС от 2017 г. насам, но се очаква да пропусне срещата на Г-20 в Маями.
В същото време домакинството е свързано с рискове. През 2018 г. лидерите на АТИС за първи път не успяха да приемат съвместна декларация, след като Вашингтон и Пекин влязоха в конфликт по въпроси, свързани с търговията и инвестициите.
За да може срещата на върха в Шънджън да бъде определена като успех, Китай ще трябва да постигне четири цели: да изготви декларация за консенсус след срещата на върха на АТИС, да насърчи регионалната свободна търговия, да организира срещата Путин–Тръмп–Си по свои условия и да постигне сериозно участие от страна на съюзниците и партньорите на Съединените щати.
Момент на преход
Срещата на върха през май между Тръмп и Си донесе само един неясен ангажимент по отношение на Иран, но някои я приветстваха като промяна в баланса на силите. Срещата през септември във Вашингтон, окръг Колумбия, беше широко възприета като задънена улица, която ласкаеше Пекин. Но това бяха двустранни срещи, организирани от двете страни. Дали преходът на влиянието между Китай и САЩ наистина е в ход и дали другите го приемат, е друг въпрос. Срещите на върха тази седмица – първите многостранни срещи, в които участват както Тръмп, така и Си след двустранната им среща през май – ще дадат първия сигнал.
Ако партньорите на Вашингтон се обърнат към Пекин, програмата на Тръмп затъне в Манила, а Китай организира срещата на АТИС с авторитет, преходът ще стане очевиден за останалия свят. Има основания за предпазливост. Икономиката на Китай се забавя, а Пекин има продължителни проблеми със съседите си, като например споровете в Южнокитайско море, където преговорите по Кодекса за поведение остават незавършени.
Но на Китай му е достатъчно само да изглежда по-стабилен от Вашингтон, а в този труден период за Съединените щати, след две години на бурна външна политика, това е ниска летва. Ако лидерите се обединят в подкрепа на Си Дзинпин в Шънджън, Вашингтон все още има шанс да отговори с срещата на върха на Г-20 в Маями. Ранна индикация ще бъде дали Си ще пътува дотам; той пропусна две от последните три срещи на Г-20, като изпрати Ли Цян вместо себе си на срещите през 2023 и 2025 г. Ако лидерите продължат да чакат на опашка, за да разговарят с Тръмп в Манила и Шънджън, разговорите за промяна на властта ще изглеждат преждевременни.
Дрезнер и Сондърс са прави, когато заявяват, че човек с проблеми е опасен заради това, което все още може да направи сам. Но властта на всеки световен лидер се определя отчасти от реакцията на чуждестранните му колеги. Това ще стане очевидно от програмата на срещите и паралелните дискусии, да не говорим за това дали Тръмп ще се върне у дома със значими споразумения.



14:01 / 17.11.2026
142



