Светкавичната атака на Азербайджан срещу етническия арменски анклав Нагорни Карабах засилва натиска върху ЕС да преразгледа спорното си газово споразумение със страната, което може да усложни усилията на блока да се откаже от руския енергиен износ, пише европейската редакция на Politico.

На 19 септември Азербайджан принуди въоръжените сили на сепаратисткия регион да се предадат. Междувременно Русия твърди, че нейните мироопазващи сили на място са "евакуирали" до 2 000 жители, което предизвиква опасения за потенциално етническо прочистване на около 100 000 етнически арменци в Нагорни Карабах.

Това води до засилване на натиска върху Брюксел да преразгледа изгодната си газова сделка с Азербайджан, която е личен проект на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. През юли миналата година, след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, тя отлетя за Баку за срещи с азербайджанския президент Илхам Алиев, като приветства страната като "надежден, заслужаващ доверие партньор" в надпреварата за отказ от руските изкопаеми горива.

В рамките на меморандум за разбирателство Азербайджан планира да доставя на ЕС около 20 млрд. куб. м природен газ до 2027 г. - около 18% от годишното търсене на блока. Освен това бяха договорени и редица проекти в областта на слънчевата и водородната енергия в опит да се задоволи нарастващото търсене на чиста енергия в ЕС.

Тези отношения обаче са подложени на по-строг контрол от страна на Европейския парламент, който няколко пъти гласува в подкрепа на налагането на ограничения и забрани на азербайджански служители заради ролята им в кризата в Нагорни Карабах.

Последното изявление е публикувано на 19 септември, като в него се призовава за незабавно прекратяване на военните действия и се изразява тревога, че Азербайджан може да използва "военната ескалация като претекст, за да принуди местното население да напусне страната".

"При липса на незабавно спиране на продължаващото нападение, призоваваме Съвета да преразгледа из основи отношенията на ЕС с Азербайджан в тази светлина и да обмисли налагането на санкции срещу отговорните азербайджански власти."

Френският евродепутат и член на комисията по енергетика Франсоа-Ксавие Белами заяви, в същия ден в който в Нагорни Карабах прозвучаха сирени за въздушно нападение: "Трябва да реагираме сега с незабавни санкции. Нямаме право да заплашваме, в замяна на малки доставки на газ, правилата на международното право и принципите, на които е основан Съюзът."

Нидерландският евродепутат Тийс Ройтен, който участва в парламентарната комисия по външни работи, също призова фон дер Лайен да "спре [енергийната] сделка с Азербайджан и да наложи на президента Алиев пълни санкции".