17:38 / 13.10.2026
2500
Бележейки опасна ескалация в конфронтацията между Саудитска Арабия и йеменските хути, смъртоносната атака срещу международното летище "Крал Халид“ в Рияд на 10 октомври не само наруши саудитското въздухоплаване, но и засили притесненията относно сигурността на критичната инфраструктура на кралството, пише Turkiye Today.
Докато парализирането на саудитското въздухоплаване засилва необходимостта от ефективно прилагане на Споразумението за съвместна отбрана от Мека, подписано от Саудитска Арабия, Пакистан и Турция на 7 август, то също така увеличава риска от разширяване на зоната на конфликта.
Саудитската противовъздушна отбрана успя да прихване наближаващи заплахи на други места в кралството, но непосредственият въпрос е дали Рияд може да предотврати последващи атаки и с какво Пакистан и Турция биха могли да допринесат по силата на съвместния пакт за сигурност.
Как функционира Споразумението за съвместна отбрана от Мека
Обсъждайки принципа на работа на споразумението, Мохамед Алхамед, геополитически анализатор и президент на Saudi Elite Group, заяви пред Turkiye Today, че за Споразумението от Мека за отбрана не "заменя вътрешната сила на Кралството, тъй като то разполага със способни институции за сигурност, разузнаване, отбрана и управление на кризи“.
Вместо това той посочва, че алиансът "извежда отговора отвъд рамките на дипломатическите изявления, действа като механизъм за възпиране, помага за обезопасяването на морските пътища и създава колективен отговор срещу онези, които използват ракети, дронове, прокси мрежи или политически хаос като инструменти за влияние“.
Описвайки неговата значение в настоящата криза, той посочва, че пактът "създава платформа за съвместна координация, споделяне на разузнавателна информация, възпиране, морска сигурност и колективна готовност срещу актьори, които се опитват да дестабилизират мюсюлманските страни, да застрашават светите места или да нарушават жизненоважни морски пътища и международни интереси в Близкия изток“.
Изтъквайки, че всяка директна заплаха за сигурността на Саудитска Арабия не е просто национален въпрос, Алхамед отбелязва, че тя засяга стабилността на целия регион, Персийския залив, Червено море, енергийната сигурност, световната търговия и по-широкия ислямски свят. Пактът дава на Рияд "по-силна политическа рамка и рамка за сигурност, за да реагира съвместно с партньорите си, когато заплахите пресичат границите“.
Подчертавайки значението на Мека, Алхамед посочва, че тя е духовното сърце на мюсюлманския свят и всяка атака или опит за заплаха срещу нея не е просто атака срещу Саудитска Арабия, а "срещу свещеността на исляма и срещу над един милиард мюсюлмани по света“.
Той посочва, че макар "диалогът да е винаги добре дошъл, сигурността на Кралството, светите места и регионалната стабилност са червени линии“.
Възраждането на хутите
Обяснявайки внезапната повторна поява на хутите и тяхната основна стратегия, Навид Али Шейх, анализатор по военни въпроси, посочва пред Türkiye Today, че те контролират по-голямата част от западното крайбрежие на Йемен от поне 10 години, а през последните четири години са "натрупали запаси от контрабандно оръжие, пристигащо както по морски, така и по сухопътни маршрути през Оман“.
Според оценката на Шейх хутите активно са се подготвяли да блокират протока Баб ел-Мандеб дори когато фокусът е бил върху затварянето на Ормузкия проток. И когато "Саудитска Арабия успя да възстанови своите маршрути за доставки през пристанището Янабу през септември, те решиха да атакуват и завладеят Мока и Дубаб“.
Според данни, кпосочва Шейх, "пакистанските сили са изтласкали хутите на 5 октомври и движенията на саудитските петролни танкери през Баб ел-Мандеб са били възстановени. С провала на плана за прекъсване на износа на саудитски петрол, хутите са преминали към План Б.“
Оттогава последваха атаки срещу летища, което показва, че защитата на Саудитска Арабия изисква нещо повече от опазване на военни инсталации. Летищата са цивилни транспортни възли, от съществено значение за чуждестранните жители и поклонниците, както и потенциални точки за парализиране на търговските и международните пътувания.
Ролята на Пакистан и Турция
Както потвърди говорителят на Външното министерство Саджад Хайдер Хан на 9 октомври, Пакистан вече има дългогодишно военно присъствие в Саудитска Арабия със значителни сили и ресурси в Рияд, макар че отказа да разкрие оперативни подробности.
Той обаче категорично отхвърля информациите, че пакистанските сили ще преминат на територията на Йемен, за да атакуват хутите, тъй като съюзът има отбранителен характер.
При всички положения най-същественият потенциален принос на Пакистан не би бил бойно разгръщане, а укрепване на способността на Саудитска Арабия да открива, оценява и реагира на наближаващи заплахи.
Може да бъде осигурен персонал със съответния военен опит, който да помогне на саудитските власти да подобрят разбирането си за идващите заплахи, въпреки че ефективността на всяка организация ще зависи от действително разположените системи и персонал.
Това са потенциалните области на помощ към момента и няма потвърдена информация за новоразположено оборудване, тъй като правителството на Пакистан не е обявило публично конкретните платформи или единици.
В същото време Турция носи различен набор от способности в партньорството, особено чрез своята отбранителна индустрия и опит в разработването на технологии за военно наблюдение и противовъздушна отбрана. Потенциалният турски принос би могъл да включва техническа помощ, оборудване, сътрудничество в разузнаването и подкрепа за отбранителната координация.
Турската отбранителна индустрия също така може да бъде от полза за саудитските усилия за засилване на наблюдението и защитата на критичната инфраструктура. Наличието на определени системи обаче не означава автоматично, че те са били доставени по силата на пакта. Конкретното оборудване, количествата и графиците за доставка не са публично потвърдени.
Саудитска Арабия търси помощ от Сирия
По оценка на Шейх в момента ракетите се изстрелват от дълбоко укрепени позиции в контролираните от хутите територии. И за да се "локализират и унищожат тези запаси, ще са необходими или масирани и продължителни въздушни удари, или сухопътна инвазия“.
Според Шейх "Саудитска Арабия сега се намира на кръстопът, тъй като не желае да изпраща сили извън границите си, но трябва да довърши работата бързо, преди атаките на хутите да се влошат“. Поради това "Рияд обмисля привличането на бойци от Сирия, но хутите биха имали предимство пред сирийците на йеменски терен, точно както сирийците биха имали предимство пред хутите на сирийска територия“.
Въпреки това Шейх посочва, че що се отнася до Баб ел-Мандеб, "съобщава се, че хутите са се оттеглили от района, след като са претърпели тежки загуби от пакистанските сили. Битката може да е спечелена, но войната продължава на друг фронт.“
В рамките на Споразумението от Мека Шейх посочва, че "Пакистан и Турция биха могли практически да изградят въздушни способности, въпреки че това не гарантира, че ракетите на хутите няма да пробият отбранителната завеса; това постепенно ще заличи заплахата, тъй като за Саудитска Арабия няма закриване на проблема за една нощ“.
Границите на алианса
За Пакистан основното стратегическо съображение е как да изпълни ангажимента си към сигурността на Саудитска Арабия, без да се въвлича пряко в по-широка война в Йемен. Заявената позиция на правителството е, че Споразумението от Мека е отбранително и че пакистанските сили няма да навлизат в Йемен за извършване на атаки.
Турция също така посочва, че нейната помощ ще бъде с отбранителен и технически характер, а не чрез офанзивно изпращане на войски. Тези позиции показват, че основният акцент най-вероятно ще бъде поставен върху защитата на саудитската територия, въпреки че точните договорености остават неразкрити.
Атаките увеличиха натиска върху трите страни да демонстрират, че тяхното споразумение може да даде практически резултати. И все пак ангажиментите за колективна отбрана сами по себе си не разкриват какви сили ще разположи всеки член или при какви точно обстоятелства ще бъдат използвани те.
Зишан Шах, политически наблюдател от Вашингтон, заявява пред турската медия че Пакистан вече е разположил ескадрила изтребители в допълнение към други военни активи по двустранния пакт за отбрана (SMDA) със Саудитска Арабия през април. "Извън това не са се появили достоверни доказателства за официално военно участие на Пакистан и Турция на страната на саудитците.“
Според него "тъй като Споразумението от Мека за отбрана е току-що създаден, изглежда, че Пакистан и Турция ще подкрепят саудитците повече на логистично ниво и ниво на планиране, отколкото реално да използват военна сила срещу хутите в краткосрочен до средносрочен план“.
Въпреки това атаките срещу летището в Рияд превърнаха Пакистанското/Споразумението от Мека от дългосрочна рамка за военно сътрудничество в спешен тест за координацията на регионалната сигурност.
Сега ключовият въпрос е не просто колко войници или самолети може да разположи алиансът, а дали трите страни наистина могат да подобрят способността на Саудитска Арабия да открива и реагира на заплахи, запазвайки участието си в отбранителните рамки, които публично са обявили.
Легитимността и достоверността на пакта все повече ще зависят именно от тази разграничителна линия.
