10:14 / 19.09.2026
805
Европейските лидери се опасяват, че Владимир Путин ще мобилизира повече войски и ще засили хибридните атаки срещу НАТО след изборите, които в момента се провеждат в Русия и които те определят като фиктивни, съобщава британският вестник Telegraph.
Западни представители на разузнавателните служби смятат, че руският президент създава предпоставки за "тиха мобилизация“ след изборите този уикенд, в рамките на която биха могли да бъдат призовани хиляди руснаци.
"Това, което наблюдаваме, са административни подготовки, които ще направят подобно нещо възможно, стига да бъде взето съответното решение“, заявява източник от разузнавателните служби пред вестника.
Източниците от разузнавателните служби, на които се позовава британският вестник, посочват, че Путин се е оказал в затруднено положение, тъй като руските сили са понесли 1,5 милиона загуби във войната в Украйна, включително 500 000 загинали, а инвазията на практика е стигнала до задънена улица. Въпреки това се смята, че той е избрал ескалацията, вместо да започне съществени мирни преговори с посредничеството на Доналд Тръмп.
Притесненията за европейската сигурност се засилиха в петък, след като се появиха съобщения, че САЩ обмислят значително намаляване на военното си присъствие в Европа. Изглеждаше, че Пентагонът обмисля изтеглянето на между 25 000 и 40 000 военнослужещи, както и изтеглянето на самолети, кораби и оръжейни системи от континента.
Вашингтон опроверга информацията, но по-късно върховният командващ на НАТО проведе разговори с ръководството на Пентагона относно разположението на американските сили, както съобщи Алиансът.
Неофициално европейски длъжностни лица в областта на отбраната и сигурността заявяват, че се опасяват, че руската агресия в Украйна е предвестник на по-координирана кампания от все по-явни действия срещу територии на НАТО, която би могла да последва след изборите.
Ако Путин разпореди мобилизация, според тях, целта ѝ би могла да засяга в еднаква степен както Европа, така и Украйна, като му позволи да разположи сили в нови бази по протежение на западните граници на Русия с НАТО.
Характерен пример за динамиката, която се наблюдава в Европа, е фактът, че вчера, петък, президентът на Франция Еманюел Макрон даде указания на
Президентът на Украйна Володимир Зеленски беше заявил по-рано, че украинските разузнавателни служби смятат, че Москва планира да мобилизира още 300 000 войници.
Западни представители на разузнавателните служби изразиха съмнения дали Русия разполага с необходимото оборудване, за да изпрати 300 000 нови войници на бойното поле, като отбелязаха, че "мащабна публична мобилизация изглежда малко вероятна“.
Въпреки това един от източниците заявява: "Наблюдаваме много от онези, които наричаме "тихи“ мобилизации, както и допълнителни усилия за увеличаване на броя на договорите за набор“, включително натиск върху лица, които очакват съдебен процес, да се запишат в армията, както и върху онези, които имат просрочени дългове или срещат проблеми в учението си.
Според публикация на Bloomberg от петък сред кремълските служители съществуват и опасения, че вероятно предстои масова мобилизация. Агенцията се позовава още на руски документи, които сочат засилена активност в центровете за набор, както и на признаци, че някои руснаци се опитват да прехвърлят пари и активи в чужбина, за да избегнат мобилизацията.
Говорейки за нарастващата заплаха, която според него Русия представлява за Европа, Макрон заяви: "През последните седмици руската хибридна заплаха срещу европейците и срещу Франция се засили. Целта е да ни сплаши и да ни откаже от усилията ни да подкрепим Украйна. Резултатът ще бъде точно обратният. Ние не се плашим, защото знаем, че нашата сигурност днес и утре е заложена на карта в Украйна“.
Москва предупреди, че британските обекти в Украйна ще се считат за "легитимни цели“, ако бъдат използвани за подкрепа на атаки с голям обсег срещу Русия.
Руското министерство на външните работи привика Данае Долакия, заместник-ръководителка на британската дипломатическа мисия в Москва, за да изрази протест срещу британската подкрепа за Украйна във войната, която избухна след руската инвазия преди четири години.
Високопоставени дипломати бяха предупредени, че Русия може да предприеме "ответни мерки“, като повтори подобни заплахи, отправени от Кремъл.
Говорител на британското външно министерство определи този разговор като "поредния опит да се отклони вниманието от бруталната, мащабна руска инвазия в Украйна и за дискредитиране на Обединеното кралство на международната сцена“.
В петък Доналд Тръмп подписа също така закона Lindsey O Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026, който носи името на покойния сенатор от Южна Каролина, известен с твърдата си позиция спрямо Русия, който почина през юли. Законът позволява налагането на санкции и мита срещу Москва и разширява обхвата на съществуващите санкции срещу Иран.
