След като в началото на септември 19 безпилотни летателни апарата от територията на Украйна и Беларус навлязоха във въздушното пространство на Полша, бяха вдигнати полски, шведски и нидерландски изтребители, които свалиха три безпилотни летателни апарата. Премиерът на Полша Доналд Туск приложи член 4 от договора на НАТО, което доведе до официални консултации за взаимна отбрана, пише The Times.

Изданието отбелязва, че въпреки началото на операция "Източен страж“ след този инцидент, чиято цел е да укрепи потенциала на НАТО по руската граница, все още са налице отделни случаи на нарушаване на въздушното пространство на други страни от безпилотни летателни апарати.

В статията се посочва, че са регистрирани 54 подозрителни или провокативни случая на наблюдение на летателни апарати в най-малко 13 страни от НАТО, най-често в Германия.

Отбелязва се, че в Германия почти половината от тези случаи са били в близост до летища, а около една четвърт - над военни обекти, полигони и складове за боеприпаси.

Изданието посочва още, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е описала тази вълна като "последователна и ескалираща кампания“ на хибридна война, а германският канцлер Фридрих Мерц директно е обвинил Москва за това.

Бившият руски дипломат Борис Бондарев изразява предположение, че по този начин Владимир Путин се е надявал да пренасочи подкрепата от Украйна. Други правят паралели с това как Китай изпитва решимостта на Тайван, а съществува и хипотеза, че това е било класическо събиране на разузнавателна информация.

Изданието привежда данни, според които повечето от регистрираните 54 случая на наблюдение с помощта на безпилотни самолети са в процес на разследване, като само седем от тях са довели до арести.

Следва да се отбележи, че от момента, в който Полша приложи член 4 от НАТО, са регистрирани най-малко 24 инцидента в близост до летища, 13 в близост до военни обекти и четири в близост до други обекти от критичната инфраструктура.

В същото време някои от тези случаи може да са недоразумения. Например, изданието припомня ситуация, в която любител от Хърватия решил да пусне дрон в близост до летището във Франкфурт и за това му е наложена огромна глоба.

В същото време, както съобщи държавната телевизионна компания NRK, е имало случай, в който при двама граждани на Китай са били открити снимки на важни инфраструктурни обекти, след като в близост до норвежката авиационна база Бардуфос е бил забелязан безпилотен летателен апарат.

По тази причина летищата все повече инвестират в радари, радиосканери и акустични сензори, но все още в значителна степен разчитат на визуално потвърждение за малки самолети.

Европейските правителства реагираха на тези инциденти с повишаване на военната готовност. По-конкретно, НАТО премести своите средства за засичане в Балтийските страни, Германия смекчи правилата за използване на дронове, а шведски и полски войници проведоха съвместни учения по отбрана.

Освен това, експерти от Великобритания по противодействие на дроните бяха изпратени да обучават службите за сигурност в Молдова. Също така беше предложено да се създаде финансирана от ЕС "Стена срещу дронове" от радари и прехващачи.