Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

2025 година може да остане в историята като моментът, в който понятието "Запад" престана да функционира като единна политическа сила. За това пише коментаторът на The Telegraph Франсис Диърнли, като предупреждава: 2026 година може да се окаже още по-лоша, ако Европа не промени курса си.

Според него символ на стратегическата слабост на ЕС е станала "историческата среща на върха“ в края на 2024 г., на която лидерите отново повтаряха мантрата за подкрепата на Украйна, но така и не успяха да приемат решителни мерки. По-специално, Брюксел не разблокира замразените руски активи, пропускайки шанса да нанесе реален удар по Москва, а вместо това прехвърли финансовите рискове на европейските данъкоплатци.

"Европа остави съдбата си – и съдбата на Украйна – обвързана с добрата воля на съюзник, който скоро може да се окаже ненадежден“, подчертава авторът.

Година след тези решения последствията станаха очевидни. Според Франсис Диърнли Русия е почувствала безнаказаност. Хибридните атаки срещу Европа се засилиха, а инцидентът с руски безпилотен самолет във въздушното пространство на Полша принуди НАТО за първи път в историята да влезе в пряк контакт с Москва.

Успоредно с това САЩ демонстрират все по-малка солидарност с европейските си съюзници. Администрацията на Доналд Тръмп, както отбелязва авторът, открито сигнализира за готовност за сближаване с Кремъл, като редовно унижава европейските партньори и критикува президента на Украйна Володимир Зеленски.

Ключовата грешка на Европа, според автора, е вярата, че Русия ще води преговорите добросъвестно. Въпреки многобройните доказателства за обратното, в много столици се поддържа илюзията, че войната "скоро ще приключи“ или че наложеното на Киев лошо споразумение ще бъде "контролирано“.

Аналзаторът предупреждава: руската военна икономика вече е преустроена за дълга война, а военните разходи на Кремъл само нарастват. Това създава мощни стимули не за мир, а за продължаване на агресията. Той пише:

"Режимите, които успешно преминават към военна икономика, рядко доброволно се отказват от нея“.

Европейските разузнавателни служби предупреждават, че Москва може да тества НАТО не само в Украйна, но и в балтийските страни, разчитайки на колебанията на съюзниците и отслабването на действието на член 5. На този фон отказът от принципите на суверенитета и правото на народите на собствен избор, според автора, означава фактически отказ от демокрацията.

"Да лишаваш хората от правото да избират своето бъдеще означава да се върнеш към правилата от XIX век“, подчертава той, добавяйки, че това създава опасен прецедент и за бъдещи конфликти, по-специално с Китай.

Авторът прави извода, че действията, основани на принципи, неизбежно водят до загуба на територии и човешки животи. Ако курсът не се промени, през 2026 г. броят на жертвите само ще нараства – и в крайна сметка цената на бездействието може да засегне не "далечни страни“, а самите европейци.