Русия е все по-близо до триумф в Украйна, затова Западът би трябвало да подкрепи докрай Киев, пише Дейниъл Хенън в статия за британския вестник The Telegraph.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Трябва да поговорим за Украйна. Докато вниманието на света е насочено към войната между Израел и ХАМАС, ужасни сътресения сполетяха тази богата на земя страна. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на президента й Володимир Зеленски, "не постигна желаните резултати“.

Изтощените украинци се оттеглят от руските укрепления и минни полета, отстъпвайки инициативата на врага. Русия настъпва през трудната за разпознаване територия на град Маринка, чието значение е повече психологическо, отколкото стратегическо. Ракети отново удрят Киев. Първата дама на Украйна Елена Зеленска се обърна към BBC с предупреждение за "смъртната опасност“, в която се намира нейната страна. Дойде ред на украинците да се окопаят и да се опитат да не загубят каквото им е останало. По аналогия с 1914 година укрепената линия минава по цялата дължина на фронта, от делтата на Днепър до границата с Русия. И както тогава, така и сега военната технология е в полза на защитника, така че дори и най-малкият напредък идва на ужасна цена.

Една от причините за края на Първата световна война е численото превъзходство на силите на Антантата. Грубо казано, те успяха да хвърлят повече хора на фронтовата линия, отколкото противниковата германска страна, особено след като Америка се мобилизира до началото на 1918 година. Сега демографското предимство е на Русия, чието население е три и четвърт пъти по-голямо от украинското. Тя преобразува една трета от предвоенното гражданско производство във военно и спечели преднина в областта на безпилотните летателни апарати, съвременния еквивалент на бодливата тел и картечниците. Точно както картечниците дадоха смъртоносно предимство на защитниците в калта на Фландрия, днес този, който има най-много дронове, печели сраженията на бойните полета в Украйна.

За руския народ цената на прехода към военновременна икономика вече е ужасна. Владимир Путин обрече своите многострадални мужици ("мъже“ – така е в текста) на години на бедност и глад. Но засега Путин успява във всичките си номера. Русия оцеля една година без украински пробиви, увеличавайки успехите си. Ние на Запад сме силни в ретроспектива и несъмнено сега ще излязат много статии за това как е било просто много трудно да се прогонят окопалите се от дупките им. Но тази безизходица далеч не беше предвидима, когато започна контранастъплението през юни.

Бях един от тези, които очакваха украинците да пробият към Азовско море. Мислех, че такава заплаха за Крим потенциално би означавала край на конфликта. През цялата 2022 година Украйна демонстрира, че Русия не може да организира доставки за Крим през Керченския пролив. Разрушаването на Кримския мост щеше да отреже руския гарнизон на полуострова. Украйна можеше да спре тока и храната и щеше да се отвори поле за преговори.

Защо сбърках? Разговарях не само с украинци, но и с британски военни наблюдатели, които бяха пряко запознати със ситуацията на бойното поле. Те видяха изключителните успехи на Украйна в Харков и Херсон през 2022 година. Именно тези широко разгласени успехи насърчиха Запада да предложи на Киев видовете "материали“, които преди това отказваше да изпрати, за да предотврати попадането им в ръцете на врага.

Така Украйна се сдоби с ракети с голям обсег, противоминно оборудване и модерни танкове. В същото време бунтът на Пригожин, както се надявахме, разкри несигурността на Русия зад твърдата черупка на фронтовата линия. Но Русия все пак успя да се поучи от предишни грешки и докато Украйна обучаваше войниците си да използват новите оръжия, Русия минира полета, изгради укрепления, изкопа окопи и натрупа дронове.

На Путин му остава само година да издържи. Дори и Доналд Тръмп да не стане президент на САЩ- а този бивш лидер на Белия дом не крие възхищението си от държавния глава на Русия и дори казва, че му вярва повече, отколкото на американските разузнавателни агенции - републиканските конгресмени са против по-нататъшното финансиране на конфликта.

Миналата седмица те блокираха пакета от помощ на Байдън за 110 милиарда долара за Украйна.

Вероятно безпокойството на републиканците е финансово, но по-сериозен мотив може да е партизанската враждебност към Байдън – същият позорен импулс, който подтикна предишното поколение конгресмени от Републиканската партия да се противопоставят на Корейската война на Хари Труман. И определено крило на MAGA (от лозунга на Тръмп Make America Great Again, "Да направим Америка отново велика“) също остава недоволно от епизодичната роля на Украйна в почти неуспешния опит за импийчмънт на Тръмп през 2018-2019 година.

Сигурно сте забелязали активността на Владимир Путин. Дълго време той се страхуваше да напусне границите на Русия: в допълнение към международната заповед за арест, той съвсем основателно се страхуваше от опит за убийство. Единствените чуждестранни посещения бяха пътувания до бившите съветски републики и приятелски страни – като Иран и Китай. Но тази седмица той посети две неутрални държави - ОАЕ и Саудитска Арабия, и определено беше самият той, а не негов двойник. Какво му вдъхна увереност да посети страни с връзки със Запада в областта на сигурността? Имало ли е някакъв предварителен заговор между някои сили и арабите? Може би саудитците са били помолени тайно да го сондират за мирни преговори?

Ако това е вярно и мирното уреждане е реално, западните демокрации са изправени пред истинска катастрофа. Всяко мирно споразумение, което насърчава руската агресия, ще изпрати съобщение до другите, че НАТО, с цялото си колективно богатство и оръжия, не е успяло да постигне минималната цел за спасяване на страната, която двете му най-мощни членове, САЩ и Великобритания, са обещали да защитят.

Аргументът за намеса в Украйна няма нищо общо със статута й на либерална демокрация. Разбира се, Украйна е много по-либерална от Русия, но все още не отговаря на нашите високи стандарти. Проруските партии са забранени там и има опасения, че репресиите скоро ще обхванат и прозападните опозиционни политици. Тази седмица присъствах на среща на глобалистките дясноцентристки партии, на която бившият президент Петро Порошенко трябваше да говори. Но в последния момент му бе отказано разрешение да напусне Украйна и въпреки решението на Порошенко да не вдига шум, аз отново се зачудих: защо Зеленски отказва да включи други партии във военновременната коалиция?

От друга страна, фактът, че през 1939 година Полша бе управлявана от авторитарно правителство [наследниците на Йозеф Пилсудски] не попречи на нас, британците, да й дадем гаранции за независимост. Вярно, наистина непредизвиканото нападение на нацистите срещу Полша скоро показа цената на нашите гаранции. По същия начин през 1994 година ние гарантирахме независимост и ненамеса във вътрешните работи на Украйна в замяна на предаването на нейния ядрен арсенал.

Ние не сме страна в конфликта, но сме толкова затънали в него, че една руска победа - която несъмнено ще доведе до поглъщането на рускоезичните територии - е изпълнена с катастрофална загуба на престижа на Запада и всички идеи свързани с него: лична свобода, демокрация и права на човека.

Ако спрем да се бием в Украйна, конфликтите ще зачестят, тъй като режимите, които никога не са се интересували от либералните ценности, осъзнават, че зад ъгъла няма жандарм и се окуражават. Скандалните претенции на Венецуела срещу Гвиана са само началото. "Западът завладя света не чрез превъзходството на своите идеи, ценности или религия... а по-скоро чрез превъзходството си в използването на организирано насилие“, пише Самюел Хънтингтън. Западняците често забравят този факт; но тези извън страните от Запада никога няма да го забравят.

Но това не е краят. Имаше някои успехи: Украйна изтласка Русия от западната част на Черно море и отново го отвори за международно корабоплаване. Трябва да се пазим от тенденцията, която Джордж Оруел наблюдава по време на Втората световна война, а именно, надценяването на военните събития от интелектуалците. Не бива да се правят прибързани изводи от сегашните неуспехи, какъвто беше случаят с прекомерния песимизъм веднага след избухването на военните действия и еуфорията след превземането на Херсон от украинците.

Мирно споразумение все още е постижимо без открито насърчаване на действията на Русия. Донбас може да получи автономия под лек украински суверенитет, а в демилитаризиран Крим би било възможно да се проведе референдум с участието на международни наблюдатели. Но ако Русия победи и в крайна сметка вземе тази земя след победа, не само Западът ще загуби, но и целият международен ред, установен след 1945 година, ще рухне. Светът става все по-студен, а нощите – все по-дълги.