13:58 / 27.08.2025
5295
Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп сложи край на руско-украинската война с траен мир, тогава той със сигурност ще заслужи Нобеловата награда за мир. Но ключовата дума е "траен“. За да може едно споразумение да просъществува по-дълго от времето, от необходимото за изсъхването на мастилото върху документа, то трябва да бъде приемливо и прието от двете страни, пше Александър Дж. Мотил, професор по политически науки в Университета Рутгерс-Нюарк, в коментар за The Hill.
"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Взаимната търпимост предполага някаква степен на равномерно разпределение на печалбите и загубите. Всяко друго разпределение би било възприето от една от страните като несправедливо и нечестно, което вероятно би обрекло споразумението на провал.
"Равномерното разпределение на печалбите и загубите е в полза на агресора. По принцип агресията не бива да се възнаграждава с никакви печалби. Тя трябва да се наказва със загуби, било то под формата на репарации или загуба на придобита територия", се посочва в публкацията.
В този момент реалността на властта се сблъсква с принципа и може да се окаже невъзможно да се накаже агресорът в заслужената степен. Компромисът може да е неизбежен, дори и да е неприемлив за жертвата.
Следователно има два легитимни и трайни начина за прекратяване на руско-украинската война. Русия и Украйна могат да се споразумеят за сделка, която не отговаря на желаните от тях цели, или Русия може да има прозрение и доброволно да се откаже от империалистическата си война.
В първия случай и двете страни биха били недоволни, но в еднаква степен. Това би могло да ги възпре от търсене на отмъщение или от влошаване на отношенията им. Предвид настоящото отхвърляне от страна на Русия на всеки компромис, който не отговаря на максималистичните й изисквания за унищожаване на Украйна, тя би могла да се съгласи на такава сделка само ако бъде принудена от съвместни действия на Украйна, САЩ и Европа.
Във втория случай Тръмп би насърчил Владимир Путин да се оттегли в Пхенян и след това да подкрепи всеки по-или-по-малко рационален руски лидер, който го наследи. Очевидно Путин няма да се съобрази с Тръмп, което означава, че Тръмп няма да има друга алтернатива, освен да принуди Путин да прозре, като въоръжи украинците и им даде възможност да обърнат руското териториално настъпление.
И в двата сценария Русия може да бъде доведена до масата за преговори само със сила. Сам по себе си Путин няма да избере мира и не може да го направи – факт, който нито Тръмп, нито неговият ключов съветник Стив Уиткоф изглежда да оценяват. Но разбирането, че Путин няма никакъв интерес от траен мир, е първата и най-важна стъпка по пътя към мира.
Томас Фридман от New York Times коментира: "Путин е лош човек, хладнокръвен убиец. Той не е приятел на президента. Това е фантазия, в която Тръмп избира да вярва, че е реалност“.
Но да бъдеш хладнокръвен убиец е само половината от проблема, това не е причината Путин да не иска мир. Причините за това са много.
Първо, Путин искрено вярва, че украинската държава трябва да бъде унищожена, за да може Русия да оцелее. Това е абсурдно, разбира се, но е и неизменна реалност. Изтребването на украинците като отделен народ е императив за Путин. Компромис не е възможен.
Второ, Путин се е идентифицирал изцяло с войната. Тя е негова. В резултат на това неговото политическо – и вероятно физическо – оцеляване зависи от изхода на войната. И като се има предвид, че войната е убила или ранила над 1 милион руснаци и е разрушила икономика, която някога е имала голям потенциал, нищо по-малко от смазваща победа няма да е достатъчно.
Трето, Путин знае, че ако и когато войната приключи, няколкостотин хиляди демобилизирани войници – ядосани, агресивни и въоръжени – ще се спуснат като скакалци върху руското общество и ще увеличат и без това високия ниво на престъпност. Путин знае от руската история, че гладните войници, които се завръщат, могат да свалят режими.
Четвърто, Путин е създал военна икономика, от която се възползва голяма част от населението и различни елити. Краят на войната означава преход от този вид икономика към потребителска икономика и преживяване на трудности при адаптирането и потенциално голям спад.
Накрая, войната позволява на Путин да се преструва, че Русия все още е велика сила. Щом войната приключи, руснаците, и особено елитите им, ще разберат, че техният блестящ лидер е превърнал страната им в придатък на Китай и Северна Корея. Евтините ваканционни пакети за "Кралството на отшелниците" ще бъдат малка утеха за загубата на престиж.
Поуката от историята е очевидна.
Ако Тръмп наистина иска Нобелова награда за установяване на мир в Украйна и Русия, той ще трябва да се заеме с основната причина за войната: а именно Путин. Всичко друго е фалшиво преговаряне, което може да доведе само до фалшив мир.
