09:30 / 25.07.2025
32875
Когато през май Северна Корея изстреля няколко балистични ракети от източното си крайбрежие, Южна Корея реагира бързо. В рамките на няколко часа Сеул се присъедини към Вашингтон и Токио в осъждането на изстрелването като "сериозна заплаха“ за регионалния мир и сигурност, пише The Guardian.
Но само няколко седмици по-рано, когато севернокорейска ракета KN-23 – предназначена да порази южнокорейски цели – удари жилищна сграда в Киев, убивайки 12 цивилни, Сеул не каза нищо.
Това мълчание се вписва в по-широка тенденция. Нямаше реакция, когато Русия според информациите разположи ракетна система земя-въздух за защита на Пхенян, нито когато украинското разузнаване разкри, че руски инструктори обучават севернокорейски пилоти на дронове на родната си земя, дори когато Ким Чен Ун изрази "безусловна подкрепа“ за войната на Москва.
Отношенията между Севера и Юга, които технически все още са във война, остават напрегнати, а мълчаливата реакция повдигна въпроси от страна на анализатори дали Сеул напълно осъзнава последствията от това, което мнозина считат за най-значителната военна трансформация на Северна Корея от десетилетия насам – трансформация, оформена в реална война, на бойните полета в Украйна.
"Определено трябва да сме тревожни“, посочваа Чун Ин-бум, бивш командир на южнокорейските специални сили. "Но е в природата на хората да избягват катастрофите или да са безразлични към ужасите на реалността.“
Обучение в съвременната война
Според украинската военна разузнавателна агенция, Северна Корея доставя 40% от всички боеприпаси, използвани от Русия във войната срещу Киев. Тя драстично е увеличила производството на оръжие в страната си, като Москва плаща директно на Пхенян.
През есента на миналата година Пхенян изпрати около 12 000 войници да се сражават в руския регион Курск. Оттогава насам това разполагане на войски се разшири значително. Към допълнителните 6000 войници сега се присъединяват 1000 военни инженери, стотици железопътни инженери, специалисти по строителство на мостове, логистичен персонал, електротехници, военна полиция и дори преводачи, които се фокусират главно върху възстановяването на опустошената от войната област Курск, според украински официални лица.
Това военно партньорство с Москва е било безценно за режима на Ким Чен Ун, заявява пред британския вестник генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на украинската военна разузнавателна служба ГРУ.
"Въоръжените сили на Северна Корея получиха нови боеприпаси [от Русия]. Войниците им придобиха опит в съвременни конфликти. Нито една друга армия в региона – Япония, Южна Корея и други страни – не е участвала в съвременна война между две огромни редовни армии.“
Идеологическата ангажираност на техните сили стана ясна, когато Украйна пленява двама ранени севернокорейски войници през януари.
"Бяхме шокирани от тях. Те бяха биороботи. Опитаха се да се самоубият, като си прехапаха вените“, коментира Скибицки. Когато единият беше попитан дали иска да се върне у дома, той отговори: "Да, защото ще ме третират като герой. Аз се сражавах в съвременна война.“
Севернокорейските войски се обучават в комбинирана война и в използването на ударни и разузнавателни дронове, системи за електронна война и други технологии, които преди това не са им били познати.
Москва е прехвърлила модерно оръжие и е помогнала за подобряване на точността на севернокорейските балистични ракети KN-23, които оттогава са насочени към украински градски центрове, включително Харков.
През юни украинският президент Володимир Зеленски отправи остро предупреждение, насочено директно към Южна Корея: "Това трябва да се реши сега, а не когато хиляди модернизирани дронове Shahed и балистични ракети започнат да заплашват Сеул и Токио.“
Въпреки това, комбинация от стратегически, икономически и политически фактори възпрепятстват по-видими действия от страна на Южна Корея, заявява д-р Янг Ук, експерт по отбрана в Института за политически изследвания "Асан“ в Сеул.
Признаването на военния опит на Северна Корея като пряка заплаха за Сеул би създало натиск за по-решителна вътрешна реакция, включително потенциално прехвърляне на оръжия към Украйна, което остава дълбоко непопулярно в Южна Корея.
"Служителите в отбраната са особено предпазливи след събитията от декември“, посочва Ян, имайки предвид неуспешната декларация за военно положение от тогавашния президент на Южна Корея Юн Сук Йол. "Те наистина се страхуват от политически атаки и предпочитат да останат невидими за обществеността и пресата.“
