Откакто се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., много българи се питат дали страната наистина е спечелила от членството си. Присъединяването към ЕС донесе със себе си вълна от регулации - от правила за опазване на околната среда до стандарти на пазара на труда - които имаха отрицателно въздействие върху икономиката на страната, пише Свен Ларсон за The European Conservative. Свен Ларсон е доктор по икономика и икономист в няколко аналитични центрове, 

Сега, когато страната е на път да стане 21-вата членка на еврозоната, се засилват - и то основателно - опасенията, че това ще добави още повече ограничения, намалявайки способността на България да определя собствените си икономически политики.

На 4 юни Reuters съобщи:

Европейската централна банка заяви в сряда, че България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., след като оцени напредъка по редица показатели - от инфлацията до законодателството на централната банка. ... Окончателното решение зависи от финансовите министри на ЕС, които се очаква да подпишат процеса в началото на юли.

За България този процес бе донякъде труден, с няколко забавяния по пътя, най-вече през миналата година:

Присъединяването на България към еврозоната бе отложено, тъй като страната не успя да овладее ценовия натиск. ... Сега ЕЦБ и Комисията са убедени, че икономическите критерии са изпълнени, особено що се отнася до държавния дълг и дефицита, инфлацията, лихвените проценти и валутния курс.

Когато дадена страна се присъединява към еврото, обикновено се вдига голям шум на вътрешнополитическата сцена. Не така стоят нещата в България, според TRT Global очакваните ползи от присъединяването към еврото са съпроводени със скептицизъм от страна на големи групи от българското население:

Широко разпространената корупция, голямото неравенство в доходите и четиригодишната политическа криза, белязана от поредица предсрочни избори и слаби коалиции, са довели до намаляване на доверието в органите на властта. Мнозина се опасяват от повишаване на цените по време на прехода, както се случи в други страни, присъединили се през последното десетилетие.

Те не дават никаква подкрепа за твърдението за повишение на цените в други страни, присъединили се към еврозоната, но в Хърватия имаше многобройни документирани случаи на "необосновано“ повишение на цените, когато приеха общата валута през 2023 г. Като се има предвид това, не е изненадващо, че, както пише БНТ, "50% от българите са против приемането на еврото, докато 43% са “за".

Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити повишения на цените - ако те наистина се случат. Въпреки това евроскептично настроените българи имат далеч по-сериозни причини да не се отказват от лева, настоящата си валута. Понастоящем единствената област от икономиката им, в която тя се представя приемливо добре, е по отношение на безработицата:

От 2022 г. насам общото равнище на безработица е малко над 4,2%, в сравнение с последните 5,4-5,5% в еврозоната.

Сред младите работници на възраст 15-24 години средното равнище досега през 2025 г. е малко над 10%, което е с повече от четири процентни пункта под равнището в еврозоната.

На практика всеки друг показател сочи, че българите не са спечелили от присъединяването си към ЕС през 2007 г.

Не е необходимо дълбоко вникване в българската икономика, за да се забележи кога нещата се обърнаха към по-лошо - момент, който се свързва ужасяващо добре с влизането в Европейския съюз през 2007 г. На фигура 1 са представени реалните годишни темпове на растеж на българския БВП (колони) и са добавени средните стойности за периода 2000-2007 г. (зелено) и за периода 2010-2019 г. (червено).

Спадът на средния растеж след присъединяването към ЕС е може би най-драматичният от всички страни от ЕС, които съм изследвал. Той има трайни последици за стандарта на живот на хората, както и за способността на правителството да финансира задълженията си към данъкоплатците, свързани със социалната държава.

Последната точка е от съществено значение. Най-значимата последица от влизането на дадена страна в еврозоната в сравнение с времето, когато тя се присъедини към ЕС, е, че фискалните правила на ЕС - известни като Пакт за стабилност и растеж (ПСР) - се превръщат в нещо повече от абстрактно бюрократично правило. Присъединявайки се към еврото, България сега е уязвима към същото катастрофално третиране, на което бяха подложени няколко държави, включително Гърция, в периода 2009-2014 г.

Макар и извън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална криза, като девалвира собствената си валута - лева - спрямо други валути, включително еврото. Девалвацията би поевтинила износа и по този начин би стимулирала икономическия растеж (много необходим по време на фискална криза). Тя също така би направила държавния дълг относително по-евтин за чуждестранните инвеститори, които биха могли да купят повече от него със същото количество собствена валута. Това помага да се намалят някои от рисковете, свързани с покупката на държавен дълг, когато инвеститорите са загубили вяра в него.

След като България се присъедини към еврото, тя вече няма да може да разчита на девалвация на валутата като последно средство за решаване на фискалните проблеми на правителството. Тези проблеми ще се запазят и ще се "пренесат“ върху други членове на еврозоната, както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото правителство. Поради тази причина ЕС и ЕЦБ ще следят отблизо българските публични финанси.

Те ще имат основателни причини за това. Както се вижда от фигура 2, консолидираният държавен сектор в България в момента има значителен бюджетен дефицит. Като дял от БВП той е 2,7% от началото на 2023 г., общата тенденция след членството в ЕС е забележимо по-лоша, отколкото преди 2007 г:

Въпреки че най-новите данни - показващи дефицит от малко под 3% от БВП - поддържат България в рамките на ограниченията, определени от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, историята на страната е по-тревожна. От присъединяването си към ЕС бюджетните дефицити са по-често срещани от излишъците, което поражда опасения за фискалното бъдеще на българското правителство. Очаквам трайни дефицити, като националният законодател ще предприеме отчаяни мерки, за да задържи официално тези дефицити под прага, определен в Пакта за стабилност.

Пактът за стабилност и растеж включва и лимит на дълга, но общият размер на заемите на българското правителство е само малка част (като дял от БВП) от средния за еврозоната.

Тъй като фискалната политика се концентрира върху спазването на фискалните правила на ЕС, националното правителство постепенно ще изгуби от поглед по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значимо въздействие върху живота на хората. Като общо правило това ще отслаби икономическата устойчивост на страната с течение на времето, подобно на това, което наблюдавахме в други държави от еврозоната. Инвестициите в критична инфраструктура ще се определят не от макроикономическите нужди на страната, а от строгостта на фискалните еврократи, които следят държавния бюджет на страната, сякаш е фондова борса.

По-слабата икономическа устойчивост води до по-нисък икономически растеж - оттук и цифрите на фигура 1 по-горе. По-ниският икономически растеж на свой ред означава недостатъчно данъци за финансиране на държавния бюджет. Обичайната реакция на законодателите, които виждат недостиг на данъчни приходи, е да повишат данъците. Точно това се случи в България - и то още преди страната да се присъедини към еврозоната. Както се вижда от фигура 3, данъците като дял от БВП на България намаляват преди членството в ЕС през 2007 г., а след това отново се повишават.

Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в по-нисък икономически растеж, по-слаби държавни финанси и по-високи данъци. Би било наивно да се очаква нещо друго, когато страната се присъединява към еврозоната.