Потенциалното засилване на долара при новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп ще шокира останалата част от света, пише The Economist.

Индексът на големите американски компании счупи поредни рекорди на 6, 7 и 8 ноември. Това показва очакванията на инвеститорите от политиките на Тръмп - увеличаване на печалбите на американските компании чрез намаляване на данъците и дерегулация, докато държавните заеми рязко нарастват.

Комбинацията от по-висок дефицит и повишена инфлация на свой ред може да принуди Федералният резерв (централната банка на САЩ - бел. ред.) да поддържа по-високи лихвени проценти, отколкото би направила без Тръмп. По-високите лихвени проценти биха допринесли за повишаване на привлекателността на инвестициите в ценни книжа в долари, което би осигурило "попътен вятър“ за долара и би засилило търсенето му.

От своя страна по-силният долар увеличава разходите на вносителите, което намалява търсенето на стоки от чужбина и намалява общия обем на световната търговия, което може да засегне страните, чиито икономики зависят от износа. По-специално страните от Азия и Латинска Америка.

"Проучване на Международния валутен фонд (МВФ) през 2023 година потвърди, че за една година 10-процентно увеличение на стойността на долара намалява производството в развиващите се икономики с 1,9 процентни пункта. Колебанията в стойността на долара засягат световната икономика по два основни канала: търговски и финансов. Повече от 40% от световната търговия се осъществява в долари. По-силният долар повишава разходите на вносителите, което намалява търсенето на стоки от чужбина и намалява общия обем на търговията. Ето защо в повечето страни от Азия и Латинска Америка промените в стойността на долара имат по-голямо значение, отколкото поведението на местните валути. Академично изследване, публикувано през 2020 година, установява, че увеличение на стойността на долара с 1% спрямо всички валути предвижда спад на търговията между останалите страни с 0,6%. Също толкова важни колкото и търговските последици от поскъпването на американската валута, са финансовите последици. За държавите и компаниите, които взимат заеми в долари, но нямат източници на доларови приходи, поскъпващият долар автоматично увеличава дълговото им бреме и повишава лихвените разходи. По-високите лихвени проценти в Америка, съчетани с нарастващия долар, също правят инвестициите в останалата част на света по-малко привлекателни. Тогава капиталът е склонен да изтича от развиващите се пазари, което ги принуждава да повишат и лихвените проценти, затягайки паричните условия точно когато икономиките им могат да започнат да страдат от общото забавяне на търговията“, пише изданието.

Радослав Велков