Военното унижение на Иран от Израел разкрива дълбоки пукнатини в режима, но рискът от вътрешна дестабилизация може да доведе до още по-голям конфликт, пише The Economist.

Израелската операция нанесе безпрецедентен удар на иранския режим както във военно, така и в психологическо отношение. След като Техеран преживява ужаса на бомбардировките и хиляди жители бягат, се засилват въпросите за стабилността на вече отслабената иранска структура на властта. На 17 юни президентът Доналд Тръмп призова Техеран "незабавно да се евакуира“ и през последните дни колите вече започнаха да напускат града.

Историята и динамиката на страната предполагат, че сривът далеч не е предрешен.

Режимът на аятоласите, въпреки обвиненията в корупция, авторитаризъм и упадък, устоява на кризите от десетилетия. И ако сегашното военно унижение отстрани слабостите му, то в крайна сметка може да предизвика не революция, а сплотяване около знамето. Националната гордост и шиитската идеология за мъченичество пред лицето на външни врагове остават силни.

Въпреки шока от убийството на високопоставени генерали и подигравките към режима в социалните медии, където цивилни граждани празнуваха, използвайки емотикони с печено месо, стратегията на режима за възстановяване бе незабавна. В рамките на 18 часа след първия удар новото поколение командири отвърна на удара със стотици ракети срещу израелските градове. Гневът от разрушенията може да е засилил разказа за "съпротивата“ и да е намалил социалния разрив.

Надеждите на някои хора в Израел за сваляне на режима чрез вътрешно въстание или преврат изглеждат несигурни. Въпреки че младите иранци не одобряват кадрите на Революционната гвардия и помнят 2020 г., когато началникът на военновъздушните сили Хаджизаде сваля пътнически самолет, на обществото му липсват лидерство и единна визия. Миналото показва, че дори широкомащабни демонстрации - като тези през 2022 и 2023 г. - са били жестоко потушавани.

Нетаняху следва стратегия, подобна на тази, която използва срещу Хизбула в Ливан през 2024 г.: първо военна неутрализация, а след това политическа дестабилизация. Но в Иран евентуален срив би отворил вратата за вътрешни размирици между хардлайнери, реформатори, военни и етнически малцинства като кюрди и азери. Липсата на ясен наследник или стабилна опозиция прави сценария за гражданска война кошмарно реалистичен, както показват примерите със Сирия и Ирак.

Върховният лидер аятолах Хаменей се опитва да запази контрола си, като включва реформатори като президента Пезекиан и издига за свой наследник сина си Мохтаба - избор, сравним с този на Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия. В същото време той предупреждава, че собственото му напускане може да предизвика дестабилизация и нова, по-агресивна вълна от ядрени амбиции.

Докато в първите дни на израелските удари преобладаваха подигравките към режима, сега несигурността и страхът набират сила. Цивилни граждани споделят карти за евакуация, правителството ограничава достъпа до социалните медии и нормира горивото. Пред перспективата за кръвопролития и ужаса на гражданската война много иранци започват да се чудят дали в крайна сметка не е по-безопасно да търпят това, което вече знаят.

Въпросът сега не е дали режимът ще падне, а каква ще бъде цената - и за кого. Един дестабилизиран Иран, който няма посока и няма какво да губи, може да се окаже по-голяма заплаха от сегашния режим.