09:31 / 24.12.2025
5718
Характерна черта на новата Национална стратегия за сигурност (NSS) на САЩ е доброволното оттегляне на Съединените щати от ролята им на доминираща световна суперсила. Всъщност стратегията се основава на своеобразно приемане на визията на Русия и Китай за многополюсен свят. Това е една от причините, поради които тя беше посрещната с одобрение от Русия, като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков я нарече "до голяма степен съвместима“ с виждането на Москва за света, пише The Atlantic Council.
"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Новата NSS е в рязък контраст с предишната, публикувана през 2022 г., която излагаше амбицията да се запази световното господство на САЩ и да се отблъснат конкурентите чрез сътрудничество със съюзници и партньори. Новата NSS заема ясна позиция срещу идеята за САЩ като лидер на еднополюсен световен ред, създаден след разпадането на Съветския съюз. NSS твърди, че след Студената война елитите на САЩ са преследвали "постоянно американско господство над целия свят“, подход, който тя изрично отхвърля. Вместо това тя декларира, че "делата на другите страни са наша грижа само ако техните дейности пряко заплашват нашите интереси“.
Тази преориентация има широкообхватни последствия за политиката на САЩ в областта на сигурността. Макар че някои от последствията са признати в стратегията, други са пренебрегнати. Най-близките съюзници на САЩ в Европа вероятно ще почувстват ефектите най-остро, тъй като NSS подчертава, че "дните, в които САЩ поддържаше целия световен ред като Атлас, са отминали“ и призовава Европа да поеме "основната отговорност за собствената си отбрана“.
Може да се твърди, че новата самопровъзгласена позиция на САЩ като една от великите сили не е доброволно отстъпление, а приемане на неизбежна реалност. Според този аргумент, като се адаптират сега, САЩ ще бъдат в по-добра позиция да се справят с предстоящите предизвикателства. Световните системи обаче не функционират по този начин – те не се формират превантивно от изборите, които прави една страна. Международната система по-скоро възниква от дългосрочните траектории на относителната сила на държавите.
NSS изглежда прави забележителната крачка да раздели света на сфери на интереси, формулировка, която напомня на многополюсния свят от XIX век. В тази представа за световния ред великите сили имат право на сфера на влияние върху по-малките държави, обикновено в тяхното съседство. За САЩ, както твърди NSS, това означава връщане към Доктрината на Монро с цел възстановяване на превъзходството на САЩ в Западното полукълбо.
В Азия Съединените щати търсят силни отношения с Китай, основани на сила, а не на насилие. В реч на 6 декември американският министър на войната Пийт Хегсет очерта подхода на администрацията на Тръмп към Азия, който според него се основава на "гъвкав реализъм“ и "не е насочен към доминация, а по-скоро към баланс на силите“.
Последиците за Европа в един свят, отново разделен на сфери на влияние, биха били тежки. Това би означавало край на трансатлантическата общност, която се основава на неразделната връзка между сигурността на Европа и тази на Съединените щати.
Откакто втората администрация на Тръмп встъпи в длъжност, Съединените щати неколкократно предизвикаха шок в Европа. Досега предупредителните сигнали са били толкова много, че шумът е станал постоянен. Европа в момента е под натиск както от изток, така и от запад.
На изток Европа граничи с Русия, държава, която иска да разшири политическата си власт и територия за сметка на Европа. Основната цел на десетилетната кампания на Русия за хибридна война срещу Европа е да подготви почвата за фрагментиран континент, който е достатъчно слаб, за да приеме разширената руска сфера на влияние. Между наскоро предложените мирни планове за Украйна и NSS, Съединените щати предложиха възстановяване на стратегическата стабилност, блокиране на присъединяването на Украйна и други страни към НАТО и задълбочаване на икономическото сътрудничество с Русия. Но този подход няма да задоволи Русия – той само ще засили апетита ѝ. Това, което NSS не отчита, е, че ревизионистките държави не са доволни от статуквото.
На запад Европа си сътрудничи военно със Съединените щати, които дават сигнали, че се готвят да предадат отговорността за конвенционалната отбрана на континента на европейците, като запазят само ядрената си защита. Според някои източници, Европа ще трябва да поеме тази отговорност още през 2027 г. Ако Европа иска да се ориентира като самостоятелен полюс в един нов, смел многополюсен свят, това ще стане чрез Европейския съюз (ЕС). Само ЕС – а не Германия или Франция поотделно – е достатъчно голям, за да упражнява влиянието, необходимо за глобална сила.
NSS не третира Европа като уважаван партньор. Тя остро критикува постиженията на Европа в областта на икономиката, отбраната и демокрацията, като същевременно заплашва континента с изоставяне. В същото време стратегията подчертава факта, че Съединените щати не могат да управляват света без Европа. Стратегията призовава за "култивиране на съпротива срещу настоящата траектория на Европа в европейските нации“, което би означавало намеса във вътрешните работи на европейските страни с цел отслабване на ЕС. Ако бъде реализирана, такава инициатива би подкопала амбициите на САЩ да работят с Брюксел за постигане на икономически ползи в Азия и глобалния Юг, което също се предлага в стратегията. За САЩ би било по-добре да се въздържат от намеса във вътрешните работи на Европа и да си сътрудничат с ЕС по икономически въпроси от взаимен интерес.
Тъй като обаче ЕС не е създаден като военен съюз, той ще трябва да ускори текущото изграждане на своите отбранителни способности, за да функционира като глобален играч. Докато НАТО съществува, сърцевината на европейските усилия в областта на отбраната трябва да бъде закрепена в Алианса. Съединените щати могат да бъдат полезни в това отношение, като подкрепят европейската отбранителна промишлена база и плавното прехвърляне на капацитет и отговорности в рамките на НАТО.
След като Съединените щати възприеха подход, основан на сфери на влияние, към глобалния ред, Европа трябва да се издигне на висотата на ситуацията. Ако Европа иска да се защити от агресивната Русия, тя трябва спешно да инвестира в иновации, военни способности и готовност, енергийна сигурност и устойчивост на обществото. Континентът вероятно не се нуждаеше от още едно предупреждение, но то вече идва.
