След началото на конфликта в Украйна Западът възприе враждебна политика спрямо Русия, която е обречена на провал. Много по-добра стратегия е да се тласне Москва към преговори, като се покажат на президента й Владимир Путин ползите, които ще получи от диалога и от завръщането на страната обратно в европейското семейство, коментират в редакцията на американското издание The National Interest.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му. Статията е публикувана под заглавие "След конфликта в Украйна Западът трябва да установи контакти с Русия“.

Страните от НАТО и самата Украйна трябва да намерят приемлив модел за поддържане на контакти с Русия след края на конфликта.

Отговаряйки наскоро на въпроси за това какви планове има страната му за подобряване на отношенията с Русия след края на конфликта в Украйна или какви предложения държавата му ще подкрепи, високопоставен депутат от страна-членка на НАТО подчерта: "Никакви. Поне докато Путин е на власт“. Това е сериозна грешка и не само заради вътрешните качества и възможности на Русия, но и заради отношенията й с други страни, особено с Китай. Членовете на НАТО и самият Киев трябва да намерят приемлив модел за поддържане на контакти с Москва след прекратяването на военните действия.

Движещата сила зад политиката на Украйна и членовете на Северноатлантическия алианс е тяхната осезаема злоба към Кремъл.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски си постави недвусмислена цел: "Ще спрем едва когато се върнем към границите от 1991 г. Ще върнем украинското знаме във всички краища на страната ни“. Подобно напълно разбираемо желание със сигурност не е по силите на Въоръжените сили на Украйна. Русия също едва ли ще изпълни плановете, очертани от Путин. <...> Въпреки това нито една от страните все още не иска да се договори за прекратяване на огъня, така че противниковите войски, както в годините на Първата световна война, се окопават за неопределено време в окопите, опасали половината от Донбас.

Зеленски правилно отбеляза, че 2023 г. ще бъде ключова година за Украйна и за постигане на нейните цели. Въоръжените сили на Украйна трябва да обърнат хода на въоръжения конфликт тази година и да постигнат значителен успех, като изтласкат руснаците на изток и юг. Ако не успеят да направят това, ходът на военните действия явно няма да е в тяхна полза, а в полза на Москва. Или ситуацията ще затихне. Украинският народ не може безкрайно да бъде в състояние на скръб и отчаяние. Неговата удивителна доблест, издръжливост и упорита съпротива не могат да продължат вечно. Освен това ресурсите на Киев, както и икономическата, политическата и военната помощ на съюзническите страни, са ограничени. Това не предвещава победа за Москва, а само че част от Донбас и по-голямата част от Крим, ако не и целият полуостров, ще останат под руски контрол. Следователно правните граници рано или късно ще трябва да бъдат приведени в съответствие със съществуващите реалности. Съюзниците на Украйна трябва да работят с Киев, за да разработят и приложат реалистична стратегия за 2023 г. и да помогнат на Зеленски да постигне победа, която е приемлива за украинците и постижима за страната.

Въпреки възмущението на НАТО от руската агресия <...>, международният остракизъм едва ли може да се нарече добре обмислена рецепта за отношения с такава голяма и важна страна като Русия, след като тази касапница бъде спряна или нейната интензивност намалее. Държавничеството изисква далновидна и проницателна оценка на дългосрочните и краткосрочните политики. В крайна сметка, Москва няма да изчезне. <...>.

Ако гневът и враждебността продължат да бъдат отличителен белег на поведението на НАТО спрямо Русия, резултатът ще бъде дълга линия на конфронтация, която се простира от Баренцово море през източните граници на Норвегия, Финландия, Естония, Латвия и Украйна до Черно море и вероятно дори до Средиземно море, в зависимост от позицията на Турция. Всъщност Студената война ще се върне, само на 700 километра на изток. Линията на враждебност ще бъде начертана между цели цивилизации, всяка с огромни армии и икономики, и ядрени арсенали, които им позволяват да се превърнат една друга в радиоактивни руини. Преди 30 години Студената война приключи и я замени мирът, макар и крехък и много условен. Сега също всичко може да се промени и да се върне към нормалното. Разбира се, това не е единственият и далеч не най-добрият вариант.

"Оправданият“ гняв към Москва не трябва да заслепява политиците, за да разберат това. Русия е огромна страна с големи запаси от човешки и природни ресурси, федерация от републики, най-голямата държава на планетата, обхващаща 11 часови зони, нещо като империя. Дори повече, тя има дълга история и се смята за велика евразийска сила с имперски статут в продължение на 300 години. Има много мощна армия <...>, има ядрени оръжия и вериги за доставка, способни да унищожат врага <...>. Освен това, дори и Западът да я остракизира, Русия не може да бъде отделена от останалия свят. И докато тя ще плати висока цена, ако бъде изолирана от САЩ и Европа, това ще направят и онези страни, които се опитват да я изключат. И накрая, не е в интерес на Вашингтон да допуска Москва да се сближи с Пекин, защото в този случай ще се появи истински колос, който ще предизвика Америка. Русия не е някакъв слабо населен атол в Тихия океан и да се отнасяме към нея като към такова нещо е глупост, арогантност и курс, който е обречен на провал.

Но има по-добра стратегия. Ако е възможно, е необходимо да се насърчи Путин (или неговия наследник) начело на Русия да преговаря в търсене на приемливо решение, както и да му се покажат много специфичните ползи от съгласието за воденето на такъв диалог. Те включват връщането на страната към глобалната търговия, премахването на санкциите и, за разлика от периода след Студената война, третирането й като велика сила без унижението, което е преживяла през 90-те години на миналия век. Вместо пълен отказ от поддържане на отношения Москва трябва, доколкото е възможно, тя да бъде върната в европейското семейство, но не като молител за снизхождение. За това няма да е необходимо ограничаване на помощта за Украйна и проява на сдържаност при отблъскване на "варварската руска агресия“. Необходимо е само в този процес да се използва не само камшик, но и морков. И съюзниците от НАТО трябва да имат предвид, че целта е да се подобри ситуацията, а не да се влоши.

*Джералд Хайман е старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания от 2007 г. От 1990 г. до 2007 г. заема различни позиции в USAID, от 2002 г. до 2007 г. ръководи Службата за демокрация и публична администрация.