Концепцията за буферните държави трябва да се отписва. Именно непредоставянето на този статут на Украйна е причината за бушуващия конфликт с Русия. Струва си да се посочи успешния опит на Уругвай и да замислим за възможността за създаване на буферни държави в много проблемни региони на света, препоръчва Кристофър Мот в статия за американското издание The National Interest.

Въпреки че ще са необходими много години или дори десетилетия, за да се подредят развалините на украинския конфликт и да се стигне до един или друг консенсус, вече е ясно, че максималистичните претенции на различни съюзи имат изключително дестабилизиращ ефект върху международната система. Може би провалът да се създадат т.нар. буферни държави – страни, които биха се съгласили да не се присъединяват към никакви съюзи или блокове от сили - между НАТО и Русия, доведе до избухването на военни действия. Такива държави, често заемащи точно онези територии, около които потенциално може да започне борба, не дават възможност на противоборстващите сили да влязат в пряк контакт помежду си. Причината е следната: ако две сили могат да се споразумеят да не доминират в по-малка държава, те ще се съгласят, че намаляването на риска от намеса в делата на тази конкретна държава е най-добрият начин да се намали интензивността на съперничеството в региона.

В историята хората са прибягвали до концепцията за буферни държави повече от веднъж, въпреки че трябва да се признае, че резултатите са противоречиви. В съвременния дискурс на международните отношения обаче тази концепция се е превърнала в рядкост. Ако някой я спомене, това най-често е с пренебрежителен тон. И не само, че най-известният пример за буферна държава в съзнанието на съвременния човек е Белгия от началото на XX век. Проблемът е, че съюзите днес са все повече обременени с ценностни вярвания, които не са съществували преди. Пропитият с демократична идеология съюз НАТО не може да приеме факта, че страна, която иска да се присъедини към организацията и да стане част от мрежата й, все пак трябва да получи отказ поради географското си положение и за да не изострят отношенията си с Русия. Междувременно, въпреки че Москва изглежда настояваше за неутрален статут на Украйна, тя най-вероятно все още очакваше да доминира над Киев по някакъв индиректен начин. Неспособността на тези две страни да оставят Украйна на мира се превърна в мащабен конфликт, който можеше да бъде избегнат. Дипломатите трябва да се поучат от това и да се замислят сериозно за ролята на буферните държави.

Но въпреки многото неуспехи, в историята е имало примери за успешни буферни държави - места, които за дълго време физически са разделяли противоборстващите сили една от друга. Някои се възползваха от естествените географски характеристики, за да укрепят допълнително съществуващите граници. Такъв пример е Непал, който преди това раздели Британската империя и империята на династията Цин, а днес разделя Китай и Индия. Друг пример е Австрия по време на Студената война: след Втората световна война страните победителки се съгласиха да изтеглят всичките си войски оттам. Може би най-изненадващият пример за успешна буферна държава за много съвременни наблюдатели е Афганистан от края на XIX век до средата на XX век. Нежелаейки да управлява не особено печелившата и войнствена територия на Афганистан, Британска Индия все още имаше сериозни опасения относно евентуална руска инвазия през тези земи в разгара на руско-британското съперничество в Централна Азия, което често се нарича "Голямата игра“. След поредица от безсмислени войни в региона, страните се съгласиха да начертаят границите на Афганистан по такъв начин, че интересите на Руската и Британската империя да не влизат в пряк конфликт. Това споразумение донесе изненадваща стабилност на размирната страна, която изчезна едва след поредица от преврати и вътрешни бунтове, довели до нахлуването на съветските войски през 1979 г. и след това до намесата на Пакистан и САЩ.

Не бива да се мисли, че способността да има буферна държава за дълго време се дължи единствено на относителната стабилност на дадена страна. Опитът на Уругвай е един от най-показателните примери за прехода от нестабилност към дългосрочен успех. В продължение на няколко века португалската и испанската империя се борят за Уругвай и когато той получи независимост, първоначално имаше много проблеми. Аржентина и Бразилия се опитаха да го доминират, вътре в страната различни фракции водеха ожесточена борба помежду си и това понякога прерастваше в откровена гражданска война.

Тези сблъсъци дори станаха една от причините за началото на най-кървавата война в Южна Америка - Парагвайската война - която сякаш допълнително засили влиянието на големите държави на континента над по-малките им съседи. Загубите от тази война обаче, съчетани с желанието да се поддържа някакъв баланс на силите в региона, помогнаха на Уругвай да използва своите земни ресурси и достъп до пристанища, за да се превърне в една от най-развитите и в крайна сметка най-мирните страни в Латинска Америка. Бразилия и Аржентина успяха открито да признаят страховете си, че територията между тях може да попадне под влиянието на един от тях. След това те успяха да се споразумеят, че нито Бразилия, нито Буенос Айрес няма да въвличат Уругвай в техните структури за сигурност.

В днешния свят има региони, които ще се възползват значително, ако обърнат по-голямо внимание на концепцията за буферна държава. Размразяването на отношенията между Техеран и Рияд означава, че те вече могат да обмислят заедно статута на Ирак, което потенциално ще доведе до така необходимата стабилност в разкъсаната от война страна. Разположен между Индия и Китай, Мианмар вече изглежда ги отдалечава още повече. Индонезия, голяма държава точно на кръстопътя на сферите на влияние на САЩ и Китай, може да използва независимия си статут в своя полза, като същевременно намали броя на точките, където заплашват да избухнат сблъсъци.

Историята на буферните държави е твърде сложна и двусмислена, за да бъде тази концепция идеално решение за разрешаване на всякакви конфликти между големи сили. Но все пак не трябва да се отхвърля, както често се прави в съвременните външнополитически среди. Политиката може да повлияе на политическата география, за да намали точките на конфликт между конкуриращи се сфери на влияние. Ако има дори най-малък шанс подобна политика да създаде условия за мир, струва си поне да се обмисли възможността за създаване на буферни държави в много проблемни региони на планетата.