Световният пазар на храни навлиза в нов тревожен етап. Смущенията в ключови морски маршрути, военните конфликти и сушата, причинена от феномена Ел Ниньо, са на път допълнително да ускорят поскъпването на основните суровини през следващите месеци и да поддържат натиска през цялата 2027 г.

Най-тежко засегнати ще бъдат домакинствата с ниски доходи в страните с развиващи се икономики в Близкия изток, Северна Африка и Азия, за които разходите за прехрана съставляват основната част от семейния бюджет, предава информационна агенция "Ройтерс“.

"Всичко това оказва значителен натиск върху системата. По-силно въздействие се очаква в края на тази година, в началото на следващата и вероятно през цялата 2027 г.“, предупреждава Максимо Тореро, главен икономист на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

Рязък скок в цените на основните стоки

Данните на ФАО показват, че индексът на цените на храните – проследяващ котировките на световните пазари – е достигнал средно 136 пункта през септември, което е най-високото му равнище от края на 2022 г.

Статистиката на Световната банка също потвърждава тенденцията: през третото тримесечие цените на храните са се покачвали по-бързо от общата инфлация в 22% от анализираните 150 държави (при 14% за предходния период).

Поскъпването се усеща осезаемо на локално ниво в редица региони:

Индия: Захарта, лукът и бобовите култури поскъпнаха с над 10% за месец заради най-слабия мусонен сезон от десетилетие.

Египет: Цената на несубсидирания хляб скочи с 25% (от 4 на 5 египетски лири за брой).

Индонезия: Цените на ориза чупят рекордни стойности, а растителните масла са поскъпнали с 7% от началото на годината, въпреки че страната е най-големият производител на палмово масло.

ОАЕ: Олиото за готвене бележи ръст от близо 40%.

Пшеницата вече поскъпна с над 30% през 2026 г., а цените на ориза при водещите азиатски износители се покачиха между 10% и 13% въпреки наличните запаси.

Криза в логистиката и геополитическо напрежение

Снабдяването с храни страда от комбинация от геополитически сътресения:

Черноморският регион: Нападенията срещу зърнена инфраструктура нарушават износа на пшеница, принуждавайки ключови вносители като Египет и Индонезия да търсят по-скъпи алтернативи.

Червено море: Несигурността кара търговските кораби да заобикалят през Африка, удължавайки маршрутите.

Военните действия с участието на САЩ, Израел и Иран: Конфликтът доведе до оскъпяване на горивата и затруднения при износа на торове през Ормузкия проток.

В резултат на това транспортните разходи по критични маршрути (като този от Черно море до Югоизточна Азия) са скочили с близо 50% поради скъпия петрол и високите застрахователни премии.

Търговски корпорации и експерти сигнализират за рискове

Низходящият натиск върху предлагането принуждава и големите производители на храни да коригират стратегиите си.

"Нарастващата инфлация, особено при храните, е реалност“, коментира пред Ройтерс Маниш Тивари, председател и управляващ директор на Nestlé India, подчертавайки скока в цените на суровините.

Икономистите предупреждават, че очертаващата се нова вълна от търсене ще засили отново инфлационния натиск. Тъй като много държави вносителки временно забавиха покупките си разчитайки на местни реколти, техните запаси вече изтъняват.

"След няколко месеца може да се появи значителна нова вълна от търсене, когато вносителите се върнат на пазара“, посочва Александър Каравайцев, старши икономист в базирания в Лондон Международен съвет по зърното.

Участващите в анализа експерти обобщават, че продължаващият скок в цените не само заплашва прехраната на милиони хора, но и значително увеличава риска от социално недоволство и въвеждане на протекционистични ограничения върху износа от страна на големите земеделски държави.