Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови в четвъртък, че домашните любимци могат да се считат за "багаж“ съгласно международното право в областта на въздушния транспорт, което е неуспех за собствениците на домашни любимци, които се надяваха на по-високо обезщетение в случай на загуба по време на международни полети, предава Politico.

Делото възникна в резултат на жалба, подадена от пътник, чието куче изчезна през октомври 2019 г. на летището в Буенос Айрес. Животното избягало от транспортната си клетка и не било намерено.

Собственикът поискал от авиокомпания Iberia Airlines обезщетение в размер на 5000 евро, а авиокомпанията признала загубата, но заявила, че съгласно европейските правила отговорността е ограничена до правилата за регистриран багаж. Съдът заключи, че Конвенцията от Монреал от 1999 г., която регулира отговорността на въздушните превозвачи за багажа, се прилага за всички стоки, превозвани в багажното отделение на самолета, включително домашни любимци. Въпреки че европейското и испанското право признават животните за съзнателни същества, съдиите в Люксембург посочват, че механизмът, предвиден в Конвенцията от Монреал, обхваща само материална компенсация за загуба или повреда на стоки.

По този начин авиокомпаниите не са длъжни да плащат суми, по-високи от тавана, определен от Монреалската конвенция, освен ако пътниците не декларират предварително "специален интерес“ към превозваната вещ, процедура, която първоначално е била предназначена за неодушевени стоки. "Съдът счита, че домашните любимци не са изключени от понятието "багаж“.

Въпреки че обичайното значение на думата се отнася до предмети, това не води до заключението, че животните са извън това понятие“, се посочва в изявление на съда. Решението от четвъртък потвърждава настоящата правна рамка, която ограничава отговорността на авиокомпаниите за изгубени животни, освен ако собствениците не направят специална декларация при чекирането, за да разширят покритието.

За авиокомпаниите, опериращи в Европейския съюз, решението осигурява правна яснота и ги защитава от високи финансови искове, докато за националните съдилища то служи като ръководство за хармонизиране на международното законодателство в областта на въздушния транспорт с правилата на ЕС за защита на животните.