Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Хърватия, България и Албания през цялата история са служили на "големите", за да потискат интересите на Сърбия, посочват анализатори пред сръбската Blic.

Местната медия прави опът да анализира думите на сръбския президент Александър Вучич, че "много малки държави" спъват Белград по пътя към ЕС.

Както се посочва в статията, "Черна гора се присъедини към тази група (Хърватия, България и Албания), особено по време на управлението на Мило Джуканович.

В Западните Балкани няма големи държави, така че по думите на сръбския президент Александър Вучич "всички онези малки държави около нас, които преди са сдържали предимно Сърбия", според местната медия "могат да бъдат разпознати като почти всички съседи, от Хърватия и България до Черна гора и Албания". "Албания и Черна гора, преди всичко, заради насърчаването на независимостта на Косово, а Хърватия и България заради спъването на Сърбия по европейския път".

Вучич говори за "всички малки държави в региона" във връзка с факта, че Сърбия чака откриването на клъстер 3 от четири години и заявява, че "големите използват тези малки държави" в средата за "разпространение на антисръбска пропаганда и сплашене на собственото население със Сърбия".

Зоран Миливоевич, дипломат, оценява пред сръбската медия, че "в историята Хърватия , България и Албания са служили предимно на великите сили, за да потискат интересите на Сърбия“, а "в последно време към тях се присъединява и Черна гора, особено по време на управлението на Мило Джуканович“.

"Албания промотира стратегическия интерес на Запада във връзка с независимо Косово. Черна гора се озова на тази линия, откакто се отдели от Сърбия, призна Косово и се присъедини към НАТО. Всички признания на Косово от околните страни са функция на натиск върху Сърбия да признае реалността и да приеме независимостта на т. нар. Косово", коментира Миливоевич.

Както посочва той, целта е да се съчетаят интересите на големите и малките в Западните Балкани.

"Военният съюз на Хърватия, Албания и Прищина трябва да се разглежда в тази светлина. Хърватия служи и за потискане на интересите на Сърбия като конкурент в региона. Не бива да забравяме и Словения, която сключи съюз с Хърватия", оценява Миливоевич.

"Хърватия и България винаги имат резерви"

Анализаторът коментира още, че "съвпадението на интересите на големи и малки срещу Сърбия е видимо и през цялата история".

"След Берлинския конгрес имахме анексирането на Босна и Херцеговина, след това след Лондонската конференция - създаването на албанската държава и отрязването на достъпа на Сърбия до морето. Всичко това беше направено в координация с великите сили. След това, във Втората балканска война, България нападна Сърбия", заявява Миливоевич.

Както заявява анализаторът, "що се отнася до клъстер 3, Хърватия и България са водещи в спъването на Сърбия по европейския път".

"От 2014 г. и началото на процеса на европейска интеграция на Сърбия, Хърватия и България винаги са имали резерви относно напредъка на Сърбия . Очевидно е, че го правят под влиянието на Германия", заключава Миливоевич.

"Те не са единствените, които гласуваха против отварянето на клъстер 3"

Политологът Огнен Гогич смята, че Вучич е имал предвид преди всичко Хърватия и България като страни, свикнали да "сдържат Сърбия“.

"Възможно е той да е имал предвид и Албания и Черна гора, тъй като те са постигнали най-голям напредък по европейския път и не чакат други страни от Западните Балкани да се присъединят заедно към ЕС, както предлага Вучич", анализира Гогич.