Стремежът на Европейския съюз да постигне поставените екологични цели изостря енергийната криза. Вместо да подобри производството на енергия, той се опитва да намали нейното потребление. Това ще доведе до деиндустриализация и намаляване на качеството на живот в Европа, пише журналистът Джеймс Уаудъйсен в статия за британското интернет списание Spike.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му. Статията е публикувана под заглавие "ЕС задълбочава енергийната криза“.

В началото на месеца председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза "удивителния напредък", постигнат в рамките на Зелената сделка на ЕС. Това е просто някакъв странен напредък. Комисията прокарва безброй регулации в опит да "декарбонизира“ Европа и да доведе държавите-членки до "нулеви емисии“ до 2050 г. Мащабът на държавната намеса е толкова голям, че лидерът на Европейската асоциация на индустриалните работодатели в Европа я нарече "законодателно цунами“. Според него това сериозно е подкопало конкурентоспособността на нейните членове на световните пазари.

Както написах в есето от тази седмица "Изгасяване на светлините: Провали ли се енергийната политика на ЕС?“, манията на ЕС по екологичните цели не само вреди на бизнеса, но и изостря енергийната криза. Основният проблем е, че вместо да подобри производството на енергия (субсидиите и стимулите за възобновяеми енергийни източници не са взети под внимание), ЕС изразходва почти целия си политически капитал в опити за намаляване на потреблението на енергия - както индустриална, така и битова.

Твърди се, че всички тези съкращения са необходими за борба с т.нар. климатична криза. Брюксел не говори как да оптимизира производството на въглища или газ и не иска да строи нови ядрени реактори. Но всичко това е изключително необходимо, за да не угасне светлината на континента. Енергийната политика е изцяло подчинена на климатичната – и никой не отчита последствията.

Нищо чудно, че държавите-членки вече недоволстват. Президентът на Франция Еманюел Макрон е разтревожен от въздействието на екологичните правила на ЕС върху енергийните доставки за страната му. В настоящата си форма Зелената сделка на ЕС подкрепя само възобновяемите енергийни източници. Най-големият източник на енергия във Франция, ядрената енергия, не е осигурен, въпреки че е напълно декарбонизиран, макар и невъзобновяем. Макрон мъдро призовава Брюксел да даде зелен етикет на френската ядрена енергия. Но по някаква необяснима причина Фон дер Лайен и Европейската комисия не виждат специална роля за ядрената енергия в стратегията за декарбонизация на ЕС.

Не само мнението на Франция е различно от това на ЕС по енергийните въпроси. Други държави-членки с много различни ресурси и национални интереси влизат във всеки по-големи противоречия с ЕС или действат без съгласието на Брюксел. Например, когато конфликтът в Украйна принуди ЕС да намали зависимостта си от руските суровини, Берлин, Варшава и Рим обиколиха света в търсене на втечнен природен газ, всеки независимо от Брюксел. Никаква координация на енергийните ресурси в рамките на ЕС не беше на хоризонта. Всеки сам за себе си.

Опасността от енергийната политика на ЕС вече е очевидна. Например манията на ЕС за намаляване на потреблението на енергия, съчетана с високите цени на електроенергията, вече накара някои германски фабрики да затворят и да се преместят в чужбина. Един икономист от Deutsche Bank дори се оплака: "Поглеждайки назад към сегашната енергийна криза след около десет години, ще кажем, че това беше отправната точка за деиндустриализацията в Германия“.

Може би е прав. Искането на ЕС за намаляване на потреблението на енергия със сигурност ще подкопае индустриалното производство и ще намали стандарта на живот на европейската работническа класа. ЕС обещава светло зелено бъдеще с термопомпи, електрически превозни средства, възобновяема енергия и най-фантастичната "водородна икономика“. Но всъщност качеството на живот в Европа ще намалее значително.

Миналата година имахме нещо като любовна игра. Европейците бяха открито призовани да разпределят личната си консумация на енергия, за да победят Кремъл и да спасят планетата. Германия спря нощното осветление на обществени сгради. Нидерландците бяха призовани да взимат душ за не повече от пет минути. Испания намали парното до 19 градуса. А Франция поде цяла кампания за "енергийно отрезвяване".

Невероятно, но нещата можеха да бъдат и по-лоши. Всъщност само една мека зима спаси Европа от спиране на отоплението и тока. Но поради манията на ЕС за "нулеви емисии“, заплахата от постоянни прекъсвания на електрозахранването със сигурност ще надвисва още много зими.

Европейците заслужават светло бъдеще. А предложенията на ЕС не обещават нищо друго освен студ и мрак.