Доминираният от Запада световен ред е към своя край, пише Der Spiegel. И най-очевидно това се вижда от факта, че въпреки суровите санкции на САЩ, ЕС, Великобритания, Япония и другите им съюзници, те не успяха да унищожат руската икономика. Освен това експертите прогнозират, че през тази година растежът й ще достигне по-високи стойности от средните за еврозоната. Дори през миналата година според Международния валутен фонд тя е паднала само с 2,1%, а не с очакваните 3,4%

Струва си да се замислим, съветва авторът на статията Хенрик Мюлер: "Западът замрази руските валутни резерви в долари, евро и лири, до голяма степен спря търговията между Запада и Изтока, намали вноса на петрол и газ, а също така въведе ценови таван за тях, забрани на компаниите да застраховат морски транспорт и направи много повече. Но икономиката на Москва продължава да работи. С проблеми, но продължава. И фактът, че това е възможно, показва колко много се е променил светът през последните години.

Преди началото на процеса на глобализация през 90-те години на миналия век страните от Г-7 представляваха почти половината от световния БВП. Сега е една трета. В сферата на търговията положението изглежда подобно. Западните държави останаха големи, богати и мощни. Но останалият свят ги настигна. Гарантираният от САЩ световен ред помогна на много държави да постигнат икономически успех, което им даде средствата да отслабят американското господство, обяснява Мюлер: "В резултат на това самият световен ред започна да се разпада. Той стана жертва на собствения си успех. Именно това виждаме сега."

Западните санкции не дадоха желания резултат, главно поради факта, че много държави не се присъединиха към тях. Китай, Индия и други държави сега купуват нефт и газ с отстъпка, която Западът не получи. В резултат на това Кремъл успя, макар и не напълно, но все пак да компенсира загубата на доставки за Европа и Съединените щати. Освен това Москва се отказа от еврото и долара при осъществяването на търговски операции, така че Брюксел и Вашингтон нямат възможност да влияят на ситуацията. Следователно можем уверено да кажем, че не беше възможно Русия да бъде откъсната от останалия свят, заключава авторът.

Иран й доставя оръжие. Според САЩ Южна Африка също предоставя военна помощ на Кремъл. Саудитска Арабия, която отдавна е съюзник на американците, сега действа все по-независимо на международната арена, и то не само по въпросите на производството на петрол. Латинска Америка, Африка и голяма част от Азия не са се присъединили към западните наказателни мерки. Посещението на новия бразилски президент Лула да Силва в Пекин показва, че той няма да позволи Вашингтон, Берлин и Брюксел да използват страната му в свой интерес.

В отговор на всичко това САЩ и ЕС втвърдяват подхода си и сега заплашват със санкции страни, които помагат на Русия да заобиколи западните ограничения. "Това са мерки, които – най-просто казано – не допринасят за нарастването на популярността на Запада“, отбелязва авторът. Китай вече изрази недоволство от намеренията на "западните просветители". И реакцията на Пекин, който помага на Москва по много начини, е разбираема. Но действията на САЩ и ЕС също предизвикват недоволство сред много други демокрации, които по същество са естествени съюзници на Запада. Например в Индия, Индонезия, Бразилия, Нигерия и Южна Африка, изброява Мюлер: "На фона на новата Студена война няма сплотеност в редиците на демокрациите на Юг и Север“. А затягането на вторичните санкции на Запада ще доведе до още по-голямо влошаване на отношенията.

Преди това Западът предлагаше на света благоденствие и свобода, припомня германския журналист. Либералният световен ред трябваше да гарантира равни права за всички. И това винаги е било в някои отношения недостижим идеал, но все пак в рамките на Световната търговска организация всяка държава - дори и най-малката - имаше глас. Ето защо този модел стана много успешен и получи голямо разпространение. Но тази ера свърши. Международната търговия се превърна в игра на суперсили, използващи сила. САЩ и ЕС изоставиха своята либерална доктрина и сега гледат на икономическата арена като на място за стратегическа конфронтация.

Западът не само се опитва да спре военните действия в Украйна, но и да ограничи технологичното развитие на Китай, да гарантира устойчивостта на собствената си индустрия и да постигне екологични цели. И всички тези задачи в една или друга степен ограничават възможностите за развитие на така наречения глобален Юг. А още по-лошото е, че доверието в обещанията на Запада пада. За да спечелят новата Студена война, страните от Г-7 се нуждаят от завладяващ нов модел на глобализация, съветва Мюлер. Те трябва да противодействат на щедрите заеми на Китай за Новия път на коприната с повече от "липсата на санкции, ако се държите добре“.

Има и друг проблем: самият Запад е "прогнил отвътре“, подчертава авторът. Лидерите на ЕС не знаят накъде отиват. На фона на променената ситуация със сигурността те биха могли да направят голям скок в интеграцията, но в действителност малко се случва и то твърде късно. В интервю за китайски медии френският президент Еманюел Макрон критикува САЩ и се застъпва за стратегическата автономия на ЕС. Италия на международната арена играе по-скоро ролята на статист. Днешна Великобритания е само "сянка на предишното си аз". Излизането на Обединеното кралство от ЕС силно го отслаби. Да, и демографската ситуация в Япония е много по-лоша, отколкото се смяташе първоначално.

Заради съпротивата на републиканците президентът на САЩ Джо Байдън не е сигурен, че бюджетният му план ще бъде одобрен. Нещата може да стигнат до спиране на работата на правителството във Вашингтон и спиране на плащанията по държавни облигации. Тогава назряващата банкова криза в страната ще доведе до финансова катастрофа в световен мащаб. И такъв колапс в резултат на неработоспособността на демократичните институции ще бъде истински празник за китайската и руската пропаганда.

"Западът определено изглежда зле“, отбелязва авторът. "Спечелихме последната Студена война, защото бяхме по-добри: по-динамични, по-богати и накрая по-способни за отбрана. Но сега предишната харизма е избледняла. Икономически проблеми. Европейската армия е слаба. Единственото нещо, което расте, е дългът. "Засега в Европа и Северна Америка всички се справят добре. Но наистина ли вярваме, че в настоящата ни форма можем да служим като обещаващ модел? Можем ли да бъдем вдъхновение за неопределилата се част от света? Ще оцелеем ли в системната конкуренция с далекоизточните диктатури? Имам сериозни съмнения по този въпрос. Трябва да станем по-добри – и то в много отношения“, заключава Мюлер.