Политиците в България сами избраха пътя към четвърта национална катастрофа в Македония, пише политологът Благойче Атанасоски в статия за електронното издание на скопския вестник "Слободен печат“.

Агенция "Фокус“ представя превод  на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора й.

С България стигнахме исторически до най-ниската точка в отношенията. Това беше целта на господарите от Москва и Белград. Неинформираните и емоционални медии и общественост от двете страни на границата се хванаха на въдицата. Няма връщане назад. Или ако има, ще е много трудно. За съжаление официална София начело с президента Радев се хвана на това хоро. Те сами избраха да преживеят последната, четвърта национална катастрофа в Македония!

В официалната българска историография, в историческите учебници, с които се изучава и преподава официална българска история на ученици от началните и прогимназиалните класове, българите архивират първата половина на XX век в три национални катастрофи. Първата е поражението във Втората балканска война, втората – загубата в Първата световна война, а третата - Втората световна война.

Три големи войни, водени от една единствена цел: присъединяване на етногеографската територия на Македония на България.

Разпадането на Санстефанска България, обединението на Княжество България с Източна Румелия в края на XIX век в национална държава на българите в крайния югоизток на европейския континент създават доктрина, държавна политика и идеал, които след Берлинския конгрес оставят стотици хиляди етнически българи остават извън държавните граници на България, особено в македонските земи, но и в Пирот, Добруджа, Тракия - като историческа несправедливост, причинена от великите сили, които "осакатяват" българската нация.

Оттам нататък всички власти в източната ни съседка, включително цар Фердинанд и неговият син Борис III, водят войни за поправяне на тези исторически "грешки“. И губят всичките, естествено.

Днес има историци в академичните среди, които обвиняват Фердинанд. Ако той се бе примирил с военната "плячка“ от Първата балканска война, днес България щеше да бъде почти 50 процента по-голяма. И да, след края на тази Балканска война, на Лондонската конференция, България има в свои ръце градовете: Кочани, Щип, Радовиш, Струмица, Кукуш, Драма, Сяр, Кавала, Одрин, Лозенград и Люлебургас (в днешна Турция), но манията на София да притежава цяла Македония - от Охрид, "българския Ерусалим“, до Скопие и на юг до Солун и Костур, тласка България към последователни войни, от които тя излиза постоянно побеждавана и с все по-малко територии. Чия е вината?!

 

ВМРО унищожи и Македония, и България!

В спор с мой близък приятел от Благоевград, отличен познавач на нашата преплетена, сложна история, точно на тази тема - защо Фердинанд не се примирява със завоюваните територии в Първата балканска война, той отговори аз: "Блажко, ти забравяш ключовата роля на ВМРО в отношенията в Македония". Всъщност той иска да каже, че дори Фердинанд да се беше съгласил с това териториално-държавно разпределение, пак остава дългата ръка на ВМРО, която по никакъв начин и с нищо нямаше да приеме стотици хиляди българи да останат отвъд държавна граница под ново сръбско или гръцко робство. Как ВМРО би допуснала Охрид, Битоля, Прилеп, Велес, Скопие, Лерин, Костур и дори Солун, като най-голямо желание, етнически чисти екзархийски градове да останат под нова окупация? Щяха да реагират веднага и да се разправят с Фердинанд като с Караджорджевич в Марсилия. И е истина.

След Илинденско-Преображенското въстание, т.е. след разпадането на Османската империя, ВМРО начело с Тодор Александров, Александър Протогеров и прочутия Иван Михайлов се изражда в класическа терористична организация, която създава "държава в държавата" в района на Пиринска Македония и оттам извършва терористични действия през Малешевската планина срещу сръбския поробител във Вардар и по-рядко срещу гръцкия на юг. ВМРО обаче изиграва огромна, може би ключова роля в диктуването и проектирането на държавните политики на официална София към т.нар. македонски национален въпрос!

Който дръзва да се отклони от доктрината на ВМРО, свършва като Александър Стамболийски!

Всъщност ВМРО съсипа и Македония, и България. Първо, тя вкарва България във всички национални катастрофи за освобождението на Македония, въпреки факта, че политическият елит на България трябва да е бил наясно, че никога, дори и тогава, великите сили след Берлинския конгрес няма да позволят създаването на голяма славянска държава на Балканите, под сателитното покровителство на заклетия враг Русия, която да наруши баланса на силите на Балканите. Но не, България се хвърля отново и отново във всички войни, под натиска на ВМРО за освобождението на поробените македонски братя от другата страна на западната и южната граница на България.

Също така ВМРО унищожи Македония, защото политическото действие на тази терористична организация в очите на великите сили създаде мнението, че единственият политически представител на македонците всъщност е инструмент на официална София за нарушаване на разпоредбите на Берлинския конгрес и за присъединяването на Македония към България. Което означава, че великите сили са гледали на Македония само като на територия с различни етноси, която съседните страни искат да заграбят, а не като държава с отделен народ, с отделен национален етнос, език и идентичност, която заслужава отделна национална държава на Балканите, рамо до рамо с вече създадените съседни. И за всичко това трябва да благодарим на ВМРО и нейната историческа роля.

Ще излязат ли от обсесивно-компулсивното разстройство за Македония?!

Когато прочутият Договор за добросъседство и приятелство бе подписан преди почти шест години от двойката Заев-Борисов, аз бях сред първите, които се зарадваха от все сърце, защото наивно вярвах, че най-после след десетилетия на вражда ние като исторически близки и различни народи, най-после ще поемем по пътя на помирението и сближаването. И апелирах да поставим на пиедестал търговията и бизнес сътрудничеството, изграждането на модерна инфраструктура, сътрудничеството в образованието, културата, науката... Но не: от недрата на канализацията, агентурните плъхове на Белград и Москва се появиха и в двете страни и се качиха на пиедестала, създавайки първо ветото, умножавайки омразата, истеризацията, напрежението.

Когато агент "Иван" с неговите психопат-подопашници в България, координирани с нашите агенти глисти агент "Тутунар" и агент "Зорка", с онези александрийски нещастници, днешните репресирани българи от Битоля, се хванаха на хорото, стигнахме до исторически до най-лошите отношения между нашите две държави и общества през последните 70 години. Но това им беше целта, това беше задачата, дадена им от господарите в Москва и Белград.

Обикновените хора, неинформираните и емоционални медии и обществеността от двете страни на границата се закачиха на въдицата. Няма връщане назад. Или ще бъде много трудно. За съжаление официална София начело с президента Радев се хвана на това хоро. Те сами избраха да преживеят последната, четвърта национална катастрофа в Македония!